Велизар Илиев – ас сред асовете на „Славия”

Велизар Илиев (средата) заедно със съотборниците си от „Славия” Александър Димитров (вляво) и Емил Димитров като шампиони през 1985 г. Фотото е от архива на списание „Плуване & Водна топка”), а беше предоставено от Камен Огнянов, който координира работата по издаването на алманаха по повод 100-годишния юбилей на „белите”.

 

По повод 100-годишния юбилей на „Славия” списание „Плуване & Водна топка” отдаде дължимото чрез припомнянето на един от големите петобойци на „белите” – Велизар Илиев. Роденият на 9 март 1966 г. във Враца шампион започва с плуване при треньора Слави Каме­нов. Печели медали в свободния стил и на гръб в първенствата за младите.

От есента на 1980 г. е приет в ЦСУ „Олимпийски надежди“ в отделението по модерен петобой и започва тренировки при Иван Мушанов. И успехите не закъсняват. Освен победите в първенствата на младите у нас, славистът стига и до бронз на световното първенство за младежи в Киев през 1985 г.

На същия шампионат е със сериозен принос и за третото място на българите в отборната надпревара. През сезона е победител в международния турнир „Дружба“ за младежи.

Печели златото в надпреварата и следва­щата година. Три години по-късно петобоецът на „Славия“ завършва на четвърто място на шампионата на планетата за мъже. Към този мо­мент това е най-доброто класиране за българин. Същата 1989 г. печели и международния турнир на БОК.

Успешният му сезон е продължен и от индивидуалната шампионска титла у нас. Тя е втора за него след успеха му през 1986 г.

С отбора на своя клуб „Славия“ той има в актива си и четири отборни титли.

През 90-те години е един от многото ни елитни спортисти, които пробват късмета си зад граница. Установява се в Сан Антонио, намиращ се във втория по големина американски щат – Тексас. Визитката и качествата на Велизар бързо правят впечатление и той става част от представителния отбор на новата си родина. Триумфира като световен шампион отборно със САЩ.

В момента има собствен клуб по фехтовка в Сан Антонио, а през годините на емиграция подаде ръка на десетки родни спортисти, удари яко рамо и на Цанко Хантов, който пък се установи в Чикаго.