„Който се грижи за къщата си, се грижи и за живота си“
Всеки е виждал старите несебърски къщи. Било на живо, било на картичка или в списание.
Те са сред причините за вписването на Несебър под егидата на ЮНЕСКО, като универсална културна ценност.
Архитектурно, те са типични представители на българската възрожденска (черноморска) архитектура.
Градени от втората половина на XVIII век до 80-те години на XIX век. На този тип къщи, френския архитект-урбанист Лю Корбюзие, обръща сериозно внимание, впечатлен от функционалността и начина по-който се вписват в природата.
Някой твърдят, че се е вдъхновил от българската възрожденска къща, за да постигне своя стил и да застане на върха на модернизма.
От функционална гледна точка със сигурност са прави. Тя е преди всичко функционална, удобна, здрава и не на последно място, красива и уютна. Изработена предимно от естествени материали, като камък и дърво. Най-често асиметрична, чардачна.
В повечето случаи двуетажна, но не липсват и примери за къщи с повече от два етажа, като Вардалиевата къща.
Днес тя функционира в крак с новото време, като модерен дом запазил само външния си облик, свързващ я с едни отминали и отдавна забравени времена.
Може би по-любопитно би било да се опише живота в нея по времето когато е била новопостроена.
Първият етаж е изграден от масивен каменен зид, често с дебелина около метър. В него са съхранявали обикновено лодки, мрежи, платна, въдици и целият риболовен инвентар.
Виното и всички принадлежности съпътстващи неговото производство.
Задължително е оставян отвор за достъп на котката – много важен обитател на къщата, пазител на памучните мрежи и храната.
Там се е намирала и вкопаната в земята стерна, със събираната и съхранявана дъждовната вода, необходима за миене, пране.
А в големите вкопани питоси се е съхранявала сладката водата, добита от изворите намиращи се на Северния и Южен плаж на Новия град – тя се е използвала за питейни и кулинарни нужди.
Когато дойде гост в къщата, първото нещо, което е правила домакинята е да му даде стъклена чаша с бистра, студена вода. Като доказателство за гостоприемството и полаганите грижи за дома.
Вторият, жилищен етаж е изграждан основно от дървен материал. Дебел гредоред с положено върху него дюшеме. Средни до големи прозорци, покрити отвън с дървени капаци.
Помещенията най-често са групирани около едно централно помещение. В много редки случаи разположени последователно.
Таванът, не рядко е бил резбован. Много често в гостната се е намирал кът „Алафранга“, където са били изложени на показ по-ценните предмети от плавания и търговия.
Във всяка къща, независимо от възможностите на нейните жители, има богат иконостас. Според големината на къщата, може да бъде с едно или повече огнища.
Огнището е имало извънредно голямо значение в ежедневния бит на семейството, свързано е с много вярвания и обичаи.
Чест гост на горният етаж на къщата е гекончето – малко гущерче живеещо в цепнатините и по зеленината обхващаща къщата. Хранещо се с „досадните“ насекоми. Гекончетата не се закачат и се вярва, че носят късмет. Има поверие, че ако се убие носи нещастие.
Дворът е от малък до среден, предимно асиметричен. Обикновено с астма и смокиново дърво. Под изградения асмалък в повечето случаи има маса за отдих на големите, и място за игра на най-малките жители.
За „пареите“, които стават на открито в двора, може да се изпише много, но това е друга тема. Семействата са били големи и много сърдечни.
В миналото, масова практика е била отглеждането на деца без кръвна връзка, които не са лишавани и делени от собствените.
С течение на времето, хората и къщите се променят, но тези стари къщи са натрупали много топлина, която отдават и до днес.
–––-
BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.com, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.