В третата част от поредицата за пиратите можете да прочетете за тактиката на водене на бой и на пльчкосване.
За тактиката на морските разбойници има едно описание на английския пират Хенри Мейнуорнинг, който приел прошката на краля и изложил пред правителството съвети как да изтребят пиратството. В доклада му между другото се казва:
„Малко преди разсъмване пиратите прибират ветрилата, за да се виждат един друг всички кораби, и чакат пред вятъра. После определят своя курс, така че ако бъдат забелязани от друг плавателен съд, той да ги сметне за търговски кораб, плаващ по същия курс. Ако се касае за няколко пиратски кораба, те още преди развиделяване се пръскат на около една морска миля. Не открият ли други кораби, пиратите плават по вятъра и се държат като обикновени ветроходи. Ако забележат зад себе си търговец, поставят възможно най-много ветрила, но същевременно спускат плаваща котва, за да намалят собствения си ход. Търговският кораб трябва да помисли, че плаващият пред него се страхува да не бъде настигнат.
Наблюдателните гнезда на мачтите са непрекъснато в действие. Пиратските кораби уговарят помежду си сигнали: кога да започнат преследването, кога да го зарежат, къде да се срещнат и как да се разпознаят отдалече.
По време на преследване те не се придържат към никакви постоянни правила. Стремят се само колкото е възможно по-бързо да се приближат до борда на преследвания кораб. Обикновено си избират флаг, подходящ за типа на кораба и за района, из който плават.“
Щом видят плячка, пиратите се опитвали да я приближат откъм наветрената страна, за да имат по-добра позиция за маневриране. Но най-често я преследвали в директен курс с превъзхождаща скорост право към кърмата. Дори и по-големите кораби на противника се намирали тогава в неизгодно положение, защото почти всичките им топове били разположени на оръдейната палуба по бордовете и не можели да ги насочват назад.
По време на приближаването и двата кораба се подготвяли за предстоящата битка. Изнасяли барут от погреба, подреждали гюллета, в съдове с вода потапяли платнища за борба с пожари, заливали ветрилата с вода, за да не може лесно да се подпалят. Посипвали палубата с пясък, за да не се плъзгат от кръвта и водата по нея. На края хората получавали по глътка (а понякога и твърде повече!) ром за кураж.
Щом настигнел плячката, пиратът се опитвал да закачи носа на своя кораб за кърмата на жертвата. И преди всичко да натика здрав дървен клин в кормилото на нападнатия кораб, за да го лиши от способността да маневрира. Същевременно на палубата на противника запращали ръчни гранати, гърнета с огън и вонещи бомби. И веднага след това, въоръжени с пистолети и с щурмови саби с извито, здраво острие, пиратите нахлували на задната палуба на врага или трошели прозорците на кърмовата надстройка, за да проникнат в кораба.
Ако нападнатият търговски ветроход имал на борда си въоръжени пътници, концентрирали ги на кърмовата кула. Екипажът се събирал до мачтите, готов да извършва необходимите маневри с ветрилата. В наблюдателните кошове на мачтите от двата кораба седели изкусни стрелци със задача да премахват вражеските предводители. При всяко пиратско нападение върху търговски кораб разбойникът обикновено излизал победител в решителния ръкопашен бой след аборди-рането, освен ако не е попаднал в капан.
Когато преминавали в атака или приканвали противника да се предаде, пиратските кораби по стар обичай вдигали чер или червен флаг с мъртвешки череп и всявали страх и ужас.
Чували ли сте за Република Либертация?!
Не търсете тази страна по географските карти. Тя никога не е била нанасяна върху тях. До нас са достигнали малко сведения за нея благодарение записките на капитан Мисон. Той бил потомък на знатен род. Високо образован и отличаващ се със своите фини обноски. По нищо не личало, че животът му ще протече като пират.
След сериозна семейна свада бъдещият дворянин напуснал бащиното си имение и се зачислил във военния флот на Людовик XIV. Знатният произход на Мисон не му попречил бързо да свикне със суровия живот на моряка. Да овладее сложното изкуство на ветроходната навигация. Затова това и никой не се учудил, когато през 1710 г. той бил назначен за командир на военния кораб „Виктоар“. Именно при плаване на този кораб среща свещеника Карачиоли, който го посвети в учението на своя кумир, известния философ-утопист Томас Мор. Проповядващ, че кралската и духовната власт са в еднаква степен средство за угнетяване на народите.
Минало време от тази среща, но тя оставила незаличими следи в разбиранията на капитана за устройството на света. Той дори започнал да мисли как да създаде общество без тирания. Скоро случаят му предоставил добра възможност за това. След едно сражение с англичани на борда на „Виктоар“ загинали всички офицери. От командния състав останал жив само капитан Мисон. Тогава той събрал оцелелите моряци от своя кораб и им предложил да се откажат от службата си на краля, като се отдадат на волен морски живот. Екипажът на „Виктоар“ приел възторжено тази идея.
На тях им било омръзнало да воюват, без да знаят защо, а силното им уважение към Мисон ги предпазило от всякакви колебания. „Виктоар“ започнал да броди в Индийския океан и нападал минаващите търговски кораби. В професията на лирата хората на Мисон внесли нещо ново, необичайно за тогавашните корсари: пленените не били подлагани на никакви насилия, а завладените кораби не били унищожавани. По заповед на Мисон на победените екипажи се предоставяли храна и вода, за да могат да стигнат до най-близкото пристанище. Капитан Мисон считал, че изящните маниери са задължителни даже на пиратски кораб и строго внушавал на своите главорези правилата на приличния тон. Недоволните от това моряци мърморели, че били попаднали не на кораб, а на плаващ аристократически салон.
Около гвинейските острови „Виктоар“ разгромил холандския кораб „Нювщат“, който бил въоръжен с 40 оръдия. В неговите трюмове се намирали 2000 фунта злато и 18 негри-роби. Златото Мисон разделил между своите хора, а робите включил в състава на екипажа си на еднакви начала с останалите моряци. Тази среща с търговците на роби потресла капитана и той решил да се бори безпощадно с тях. Оттогава нито един търговец на „жива стока“ не могъл да бъде спокоен за своята съдба, ако корабът му се изпречел на пътя на „Виктоар“. Мисон връщал свободата на негрите, а търговците на роби безпощадно бесел по мачтите.
Томас Тю
По съвет на Карачиоли след доста успешни акции Мисон отново преминал в Индийския океан, за да може на един от тамошните острови да осъществи мечтата на философите-утописти. Той избрал Мадагаскар, където отдавна намирали убежище много пирати. През април 1714 г. „Виктоар“ хвърлил котва пред западното крайбрежие на острова, близо до нос Амбър. Тук Мисон се срещнал с Томас Тю, който също бил образован човек. Тю приел социалната програма на Мисон и скоро станал негов пръв помощник.
На брега било построено селище, което след две години вече наброявало три хиляди жители. Пиратската държава имала територия от около 60 квадратни километра и твърде интересна конституция. Всички нейни поданици на възраст от 17 до 60 години се ползвали от избирателни права. На изборите били избирани представители във „Великото събрание“, което от своя страна избирало правителство на републиката. Пръв президент на Републиката на свободата станал Мисон. Земята, сградите и средствата за обработка на земята били обществена собственост. За разпределението на благата бил въведен принципът „На всекиго според труда“.
Децата и възрастните хора били осигурени. Жените имали еднакви права с мъжете и били освободени само от военна служба. Всички поданици на Либертация били еднакви пред законите —не съществувало никакво разделение на нации и раси. Изглежда, не било много лесно на тези, които управлявали републиката, едновременно да владеят изкуството на абордажния бой и правилата на парламентарната демокрация.
Либертация била унищожена от войнствените туземци. Една нощ, когато „адмиралът на републиката“ Тю с всички кораби се намирал на море, в градчето се втурнали войни от съседното туземно племе. Мигновено пламнал пожар, който унищожил повечето от постройките. Мисон едва успял да натовари оцелелите либертанци и останки от покъщнина на две корабчета и се отправил да търси Тю. След доста премеждия успял да го намери на африканския бряг в не по-малко отчаяно положение. Флотилията на Тю попаднала под жестоките удари на неочакван щорм и потънала. Либертанци отново потеглили на плаване, докато ги постигнала нова беда — при буря се обърнала лодката на Мисон и той загинал.
Загубил най-близкия си приятел, Тю отново станал пират. В Бабелмандебския пролив той организирал засада на един търговски кораб и бил убит в абордажния бой.
Прочетете първата част от историята на пиратството ТУК
Прочетете втората част от поредицата ТУК
–––-
BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.com, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.