Преди време едва разработил активите от намирането на мощите на Св. Йоан Кръстител, Созопол произведе нова бомба чрез археологията. Беше изровен скелетът на вампир, а за да бъдат още по-привлекателни останките за туристите директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров предположи, че кръвопиецът вероятно е българският пират Кривич.
Кривия, наричан така заради патравите крака, е регистриран през 1287 г. във венециански архиви като морски разбойник.
Книгите съхраняват статистика за всички пиратски акции срещу техни галерии в Черно море.
През 1352 г. човек със същото име – Кривич, е управител на Созопол. Едва ли е случайно съвпадение – почти със сигурност става въпрос за внука на пирата. Не е изключено и дядото също да е бил управител на града, назначен от търновските царе.
Точно както знаменития пират Хенри Морган е посочен за вицегубернатор на Ямайка. И като него Кривич превръща пиратството в държавна политика. Той отказва да плаща такси и мита в нашите пристанища и е бил нападан. Крайната цел била подписването на спогодба с България.
Според Божидар Димитров на пръв поглед в Черно море липсват условия за развитието на пиратството в класическата му форма, познато още от антични времена – тоест държавата стои зад него. Такива като знаменития английски пират Франсис Дрейк, описван като най-добрият от моряците на кралица Елизабет I – б. а.), и френските капери.
Най-известният пират на Османската империя Хайредин Барбароса може и да е с българска жилка.
Той всъщност е християнин, а корените на родата му е нейде от Балканите.
Той всъщност е християнин, а корените на родата му е нейде от Балканите.
„В това море няма острови, на които да търсят убежище за складирането на оплячкосаното съкровище. При нас има още една разлика – крайбрежното пиратство, тоест морските разбойници са действали от сушата”, разказва пред „Седмичен труд” Димитров, който се запалва по историята, гмуркайки се край родния Созопол за артефакти, а по-късно развива уменията си, за да стане републикански шампион във водолазния спорт.
Първите сведения за пиратство по родното Черноморие са от Ксенофонт
Атинският пълководец и политически деец пише, че през IV в. пр. н. е. гърците открили изгодите от търговията с племената по Черноморието. Хиляди гемии започнали да кръстосват морските пътища на сегашна България към големите градове Одесос (Варна), Месамбрия (Несебър) и Аполония Понтика (Созопол). От богатите страни на юг те носели скъпоценности, медни съдове, луксозни платове. В замяна отплавали с жито, животни и др. В развихрилата се търговия стремглаво се разразило и крайбрежното пиратството. Траките чакали на брега, разделен на участъци от отделните родове, някой кораб да бъде изхвърлен от вълните или да пусне котва в защитен залив, за да го ограбят. Най-често това се случвало в Ахтополския или Царевския залив.
„Написаното от Ксенофонт най-неочаквано се потвърди от археологическа находка в Несебър от същата епоха. Стана ясно, че тракийските владетели получавали почетно място в театъра на гръцките държави и правото корабите им да влизат без мита срещу задължението да не ограбват плавателните съдове на елините”, продължава разказа си Димитров. От тогава в историята като
най-страшните свърталища на морски разбойници
у нас са останали заливите – Силистар, Листи и Кастрич – под Синеморец, Св. Параскева, Бегликташ – над Приморско, и Болата над Калиакра. Капитаните на търговските кораби предпочитали да плават с дни без да акостират, за да стигнат живи и здрави до северните скалисти брегове, брулени от коварните североизточни ветрове, които правят най-големият разгон на вълната. Малкото закътани заливи като Болата изглеждали изключително примамливи, но там дебнели морските разбойници.
„В римската епоха е невъзможно да има пиратство в Черно море. Империята укрепвала градовете с ескадри от по 20-30 бойни кораба. По-късно Византия също плаши със сериозни бойни сили. Флотата й е от 200-2600 бойни кораба. България пък поддържа ред по крайбрежието с войска и противодесантни валове”, казва още Димитров.
Повече сведения за морското разбойничество у нас има с намесването на новите играчи в Черно море – Венеция и Генуа. От територията на днешна Варна, Бургас и Балчик се товарят на корабите колосални количество жито, кожи, месо, риба, мед, злато, сребро и черен пипер. Те развиват търговски отношения с България, но са в постоянен конфликт помежду си и в стремежа си за превес на силите създават условия за държавно пиратство.
През 1277 г. отношенията с Венеция се влошават. Старата Митрополия (църквата „Св. София”), намираща се в центъра на Стария Несебър, е ограбена от флотата на италианската република, която отнася мощите на Св. Теодор, Св. апостол Андрей, Св. Сист и ръката на Св. Вартоломей. Реликвите били пренесени във Венеция – в църквата „Св. Салвадор”, където се намират и днес. България отвръща на удара чрез споменатия в увода Кривич Кривия, който нападнал венецианските галери.
Акт пиратство от българска страна е записан и в книгите на Генуа, когато в 1314 г. в пристанището Маврокастро, намиращо се в Белгород – днешна Украйна, е оплячкосана галера. Тъй като италианците прекрасно знаели, че държавата в лицето на
цар Тодор Светослав Тертер стои зад акцията
наложили жестоко наказание. Забранили на поданиците си търговията с нашите пристанища. Наложили на своите глоба от 5000 либри сребро (мярка за тегло равна на 0,5 кг) за влизане, а за Созопол имало допълнителна такса от 1000 либри. Позволили им да нападат и ограбват българите. Очевидно тогава Созопол е бил личен домен (наследствено поземлено владение на царя – б. р.) и доходите отивали директно при короната, а не в държавната хазна. С тази забрана са целели да ударят лично Тодор Светослав Тертер”, продължава разказа си Димитров.
През XIX в. Калиакра става столица на деспота Добротица, но и преди това е важно пристанище, твърде удобно за морските разбойници. Управителят използва пиратството за поддържане икономиката на владенията си. Добротица е първият наш владетел, създал собствен военноморски флот. Плавателните му съдове участвали в бойни действия срещу Генуезката република.
Според Божидар Димитров скелетът на открития през 2012 г. в Созопол вампир бил всъщност на известен пират.
През XVI в. Черно море е затворено езеро в Османската империя и условията за пиратство са нищожни. Старото турско име на Тюленово – Калъч кьой (селото на сабята) подсказва, че то е свързано със специфичен занаят, практикуван от жителите на селището. Те палели в бурни нощи огньове по брега,
заблуждавайки корабите, че там има фар на пристанище
Според легендите, при опита си да акостират плавателните съдове моряците се разбивали в скалите, а местните разграбвали товарите им, избивайки спасилите се пътници и членове на екипажа.
През 1570 г. обаче в битката при Лепанто е унищожена османската флота. От ситуацията се възползват лазите – племена от източното крайбрежие на Черно море, които не са морски разбойници, а организират атаките си от водата към сушата. Голямата психоза по това време обаче всяват казаците – запорожки и донски. Те нахлуват по поречието на Днепър и Дон с бързите гребни лодки чайки, с един топ откъм кърмата, и връхлитат върху тежки търговски кораби на империята.
„Казаците превземат дори градове като Варна, Каварна, Созопол, Ахтопол, ограбвайки както мюсюлмани, така и християни. Това довежда до отдръпването на населението навътре в страната. Рязко изчезват цели селища, тъй като през 2-3 години те стават лесна плячка. Обезселеното и подивяло крайбрежие открива възможност за действие пред българските морски хайдути, които всъщност са си пирати. Техен най-ярък водач е
Вълчан войвода, известен с набезите си в залива Св. Параскева край Приморско”, разкрива Димитров.
Вълчан войвода е много популярен в народните предания в Странджа, Сакар, Източна Стара планина, но всъщност е историческа личност със солиден принос в народните борба през XVIII и XIX век. В неговата дружина от 70 души е имало хайдути и от турски произход (Емин ага, който по-късно с помощта на чичовците си достига до поста писар на хазнатаря и подава информация на Вълчан за пътищата на хазните). Родният пират обирал съкровища не само от османските бейове, но е намирал стари римски и тракийски съкровища. Всичко било с една цел – да бъде за освобождението на България.
Пращал е много младежи да учат в чужбина, за да помагат и след Освобождението.
Марин Българина вилнял в Адриатическо море
Според исторически извори от Дубровник, Венеция, Генуа и Пиза българите са сред най-опасните пирати в Егейско, Критско, Йонийско и Адриатическо море в периода 1270-1350 г. Не се цитира нищо конкретно освен няколко думи за „прочутия пират Марин Българина”. Той живял в края на ХІІІ век и действал в Адриатическо море край нос Спинарица в Епир (най-тесния морски участък между Балканите и Италия).
Марин Българинът създавал сериозни проблеми на морския трафик, но не знаем дали е работил за своя сметка или е бил на договор. През 1293-1294 г. неаполитанският крал Карло ІІ, Венеция и Дубровник обменил пратеничества, които да съгласуват действията им против пирата.
Авантюристичните ни предци правят рейдове и по Средиземноморското крайбрежие. Арабския летописец Ал Масуди, пише през Х век, че „пиратските експедиции на българите разкриват поразяваща прилика с нападенията на викингите”.