Известният сръбски плувен специалист Славко Курбанович написа своята книга на живота „Књига о пливању” (Книга за плуването). Тя е издадена миналата година в Белград в голям формат и обема 328 стр. Произведението е фундаментално, състои се от 21 части и е както забележителна като теория, така и впечатляваща като практика – тя е и ръководство (настолна книга за треньора).
Книгата е и много интересна (на места се чете като роман) – прочетох я от кора, до кора – чета на сръбски като сърбин. Тя ми бе дарена не от автора, а от моят голям приятел Гаврило Маслакович – Гале от Ниш, който ми я е надписал: „Ивану Цанову наjвеħем борцу за афирмациjу пливања на Балкану”. Написаното от Гале, разбира се, не е вярно. Познавам лично поне 10 души по-добри от мене.
Славко Курбанович не е непознато име за българските специалисти на плуването. Роден е през 1946 г. в Суботица. Елитен плувец на Югославия – има полуфинал на олимпиадата в Мексико (1968) и голям брой медали от балканиади. Изключително опитен треньор и отличен специалист – теоретик и практик. Такива като него се броят на пръстите на двете ръце на Балканите.
Ние някак си забравихме, че спортното плуване е наука, а то действително е наука. Славко Курбанович отново ни го припомни. Не става дума за обучение (къпане) на дечица, което в България е обърнато на печалбарство. Преди известно време един познат ми предложи да напишем българска академична книга за плуването – той щял да напише за техниката, а аз за мениджмънта. Казах му веднага, че първо, никой не се интересува от това, второ, никой няма да си я купи книгата, и трето, ще падне яко преписване без да ни цитират – даже някои ще напишат дисертации. Но за друго става дума – докато не поставим българското спортно плуване на научни основи, най-доброто ни класиране ще е някъде около 30-то място на световно, дори ще тръгнем още назад. Това време приближава.