Родното знаме в ръцете на победителката Христа Стойнева
Преди два дни Христа Стойнева спечели балканската титла по триатлон за девойки старша в турския град Елазиг. По този повод наши читатели пожелаха да направим интервю с нея. Първи български плувен сайт се свърза със симпатичната триатлетка, която отговори на въпросите на Иван Цанов.
ВИЗИТКА
Име: Христа Емилова Стойнева
Дата на раждане: 30.10.1995 г.
Месторождение: София
Клуб: СК „София”
Личен треньор: Емил Стойнев
Училище: НПМГ „Акад. Л. Чакалов” София
Хоби: Да излиза с приятели, да посещава интересни места, но най-много тренира и не й остава много свободно време
– Г-це Стойнева, честита балканска титла по триатлон за девойки старша! Това никак не е малко постижение. Моля, разкажете на нашите читатели подробности около надпреварата.
– Състезанието мина много добре за мен, през цялото време водех. Мисля, че с лекота взех балканската титла. Това състезание за мен беше като една подготовка за световното първенство.
– Как Ви се видя българският отбор в Елазиг?
– Българският отбор за съжаление не е много голям. Общо бяхме седем състезатели, от които трима при най-малките, една жена, двама мъже и аз естествено при девойките. Всеки се представи според възможностите си. За мен три медала са добро постижение. Много добро представяне направи брат ми Емил Стойнев, който стана втори при мъжете. При него имаше много по-голяма конкуренция. Също така при девойките до 16 години нашата състезателка Малина Деянова успя да завоюва бронзовото отличие. Както знаете при най-малките винаги има най-голяма конкуренция. Като цяло всички се представиха перфектно!
– Чужденците с нещо изненадаха ли Ви в Турция?
– Чужденците винаги може да те изненадат, а мен лично ме изненадаха приятно! 
Много се сприятелих с всички състезатели и сега даже поддържаме връзка чрез социалната мрежа Facebook.
Много се сприятелих с всички състезатели и сега даже поддържаме връзка чрез социалната мрежа Facebook.– Веднъж в разговор Вашия баща и треньор Емил Стойнев сподели пред мен, че сте много упорита и твърде амбициозна като характер. Вие самата как бихте се описали като личност?
– Ха, ами да, донякъде е прав! Действително мога да се определя като много упорита и амбициозна, но също така и много чувствителна личност. Много мразя, когато не постигам целта си! Обичам да се боря до край и се старая никога да не се предавам. Редки са случаите, в които се отказвам. Надявам се и занапред да запазя този хъс и да мога да се боря на по-големи форуми, например олимпийските игри.
– Вашият спорт е хибрид между три отделни спорта – плуване, колоездене и лека атлетика (кросово бягане). Вие имате ли предпочитание към някой от тях, или и трите ви лежат еднакво на сърце?
– И трите спорта ги обичам, но естествено не можем да сме идеални и все нещо ни куца. При триатлона има два вида състезатели: едните са плувците, които не могат да бягат много бързо, а другите са лекоатлетите, които не могат да излязат сред първите от водата. Много трудно се постига идеалният триатлет, който и плува и кара колело, даже и бяга. За сега аз вървя добре, като в повечето състезания излизам с групата, но определено се отличавам повече с бягането си.
Българският отбор в Елазиг гордо позира с бяло-зелено-червеното знаме
– Триатлонът е много популярен като спорт в определени части на света. Как според Вас би могла да се повиши популярността му в България?
– Да се повиши популярността на този спорт в България е много трудна задача за нас, но според мен ще успеем. Задължително трябва да имаме резултати, за да може да се чуваме все повече в медиите. За жалост за сега бих казала, че не сме популярни. Надявам се някой ден да се повиши интереса към нас, а ние ще направим всичко за целта!
– Извън спорта какво Ви привлича? С какво се занимавате в свободното си време?
– Честно да си призная нямам много свободно време. Иначе много обичам да излизам. За да излезна малко от кожата си на състезател, забавлявам се с приятели. Приятелите ми понякога ми се сърдят, защото не отделям достатъчно време за тях, но все пак ме разбират и ми стискат палци занапред.
– Къде и как се виждате след 10 години? Пак свързана с триатлона, или ще се захванете с нещо съвсем различно?
– След 10 години си пожелавам да се видя отново в триатлона. Много бих искала да постигна много в този спорт! Надявам се, че тепърва ми предстои кариера. Нищо нямаше да се получи без помощта на моето семейство и естествено на моя треньор и баща. Без тях нямаше да съм това, което съм. Благодарение на тях сега вървя нагоре и напред. Надявам се да продължаваме с моя треньор и моя брат да радваме и малкото хора, които ни се радват!
– Моля, за Вашето послание към нашата аудитория.
– Благодаря на всички читатели за техния интерес, като се надявам да съм ги зарадвала с това интервю. Желая на всички да са здрави. Бих отправила и един апел – нека родителите да записват децата си да спортуват, защото само това ще им даде силен тласък в живота!
Емил Стойнев (в ляво) стана втори при мъжете