Неотдавна сайтът respublica.by публикува интересно интервю с митичната състезателка по академично гребане Екатерина Карстен (Белорусия). Скифьорката е истинска легенда в света на греблата. Притежателка е на пет олимпийски медали (два златни), шесткратна световна шампионка, два пъти европейска шампионка. Шест пъти е провъзгласявана за най-добра спортистка на Белорусия. Има зад гърба си 25 годишна спортна кариера и участие в пет олимпиади. В Лондон 2012 г. ще се пусне за шести път. От края на миналия век гребкинята живее и тренира в Германия. Предлагаме интервюто със съкращения.
– Знаем, че при подготовката ти за Лондон около теб възникнаха немалко мъчнотии, а и кой влиза сега в твоя отбор?
– Личният ми треньор Норберт Ладерман, треньор-инженер, съпругът – Вилфрид, лекарят – Дмитрий Гук и две млади спаринг-партньорки Настя Скробут и Таня Пигорева. Действително имах проблем с комплектуването на моята група, с нейното финансиране, със спортния инвентар, със състезателния календар. Получих и травма на рамото. Но в течение на времето нещата се оправиха.
– Как ще характеризираш съотношението на силите в твоя клас лодки преди олимпиадата?
– Пет-шест гребкини ще претендират да се качат на подиума. Това са преди всичко шведката Свенсон (световна шампионка за 2010 г. и 2011 г.) и чехкинята Кнапкова. Към конкуренцията трябва да причислим и силните новозеландка, китайка и немкиня. А моята вечна опонентка българката Нейкова, пред която спечелих само с една стотна в Сидни-2000, вече работи като треньор. Истината е, че се появи информация, че тя ще се върне в големия спорт, още повече, че подборът на състава за игрите още не е завършил. Но слабо вярвам в това.
– Успя ли вече да опиташ олимпийския канал?
– Само през 2006 г. Тогава негов главен минус беше силния страничен вятър, който внася корективи в крайното разпределение на местата. Тази база вече е реконструирана, но какво представлява ще разбера чак на игрите, тъй като да началото на състезанията в Итън няма да бъда там.
– В Родината как ли не те величаят: „Екатерина Велика”, „Първата”, „Непобедимата”… Любопитно, как те наричат в Германия?
– Ясно и просто „фрау Карстен”. За моите завоевания тук знаят много хора. Моите награди даже са показани в Дормаген, където живеем от 2002 г. и който се намира недалеч от Кьолн. Бившият кмет на града нееднократно ни е канил на тържествени мероприятия. Новият кмет на Дормаген все още не е проявил интерес към мен.
– От 15 години си в Германия. Какво ти прави най-силно впечатление от живота в тази страна?
– Колкото повече съм тук, толкова повече се разочаровам. И много ми е мъчно за Родината. Всички казват – практичен, пунктуален народ. На след като се сблъскаш с германците се убеждаваш в обратното. Говорят едно, правят друго, а не се отличават и с точност. Въпреки това на гребната база в Кьолн, където тренираме, всички са вежливи, доброжелателни и общителни. Хубавото е, че никой не ми слага пръти в каруцата.
-Знам, че съпругът ти Вилфрид е бил сериозно болен и дълго се е възстановявал?
– От 2000 година насам претърпя 5 инфаркта. Преди две години в Брест получи инсулт, за щастие не в тежка форма, без парализа. Но той и на 60 години не си пази здравето! Пуши като комин. Пуши и фасове и цигари.
– Дъщеря ви Александра на 14 години вече е пробвала хандбал, волейбол, но вероятно в крайна сметка ще се насочи към мамината дисциплина…
– Отначало се занимаваше с мен, от миналата есен е в Клуб „Кьолн”. На областните състезания в Есен на тренажор през февруари Саша неочаквано показа нелош резултат – пето място от 44 участнички. Вероятно мамините гети са си казали думата.
– Ти живя пет години в Източна Германия, в Потсдам. Усетила ли си носталгия в настроенията на гражданите по ГДР?
– Разбира се, част от хората от старото поколение имат носталгия по тези времена. Много от тях знаят руски език, който се е изучавал в училище. Нашите войски, както е известно, бяха там. И отношението към славяните е по-топло, отколкото в Западна Германия.
– Ти си единствената в Белорусия пълен кавалер на ордена на Отечеството. Знаеш ли какви привилегии ти носи това отличие?
– Моят доктор Дмитрий се позаинтересува по този въпрос в Интернет. Каза ми, че не са малко, в т.ч. заплащане на квартирата и разходите в обществения транспорт, отдих в санаториум и т.н. Но аз не се ползвам от всичко това защото живея в Германия.
– В Белорусия вече имаме два гребни канала на световно ниво – в Брест и Заславъл. Базата в регионите е реконструирана или се подобрява. И въпреки това популярността на гребните дисциплини сред младежта не е от най-добрите.
– Мисля, че има няколко причини. Първата, сред най-младото поколение, което е под обстрела на техническите съблазни. Мобилният телефон вече замени много спортни принадлежности – топки, ракети, въженца. У по-възрастните – компютрите. Даже моите млади спаринг-партньори Настя и Таня и ден не могат да изкарат без нетбук. На второ място, малко да се подобрят съвременните спортни съоръжения. На тях трябва да им се вдъхне живот. Тоест така да се организират нещата, че спортистите, треньорите, техните роднини и приятели или просто любителите на здравословния образ на живот да могат да почиват пълноценно. Можем да се поучим от Германия в това отношение. В Кьолн гребната база е същевременно и културно-развлекателен център с най-разнообразна инфраструктура. Едното не пречи на другото.
– Навярно, помниш, какъв е най-честият въпрос, който ти задават белоруските журналисти. И аз не мога да избягам от него.
– На 2 юни ставам на 40 години. Днес Рио де Жанейро 2016 г. не ми се струва несбъдната мечта. Всичко, разбира се, ще зависи от резултатите в Лондон, а също така и от състоянието на здравето ми. В академичното гребане, а също така и в кану-каяка, са преуспявали и по-възрастни спортисти. Най-важното е, че досега не се виждам извън сферата на спорта, без активни състезания. Ако не тренирам седмица и мускулите ми искат натоварване. Така че по-скоро казвам „да” на Рио де Жанейро, отколкото „не”.