Всяка година наблюдавам една и съща схема – футболът, каратето, балета; музиката, занималните и рисуването…
Те приключват с края на учебния срок и децата изпадат във вакуума на ваканцията – без ангажименти и кой знае какви алтернативни занимания (може би един лагер за 10 дни и едно море с мама и тати; село, баби…).
След което, с началото на учебната година се започва отначало с всички изброени „развиващи занимания“. Те се струпват едновременно и така само блокират детската адаптация към ритъма и изискванията на учебната система.
Разсеяност, мързел, незаинтересованост… В началото на учебната година много родители се опитват да задават строга структура на задълженията и отговорностите на децата.
Но! Очакванията те да поемат „сериозно“ нещата след почивката през лятната ваканция са свързани повече със задоволяване на родителски, отколкото на детски потребности.
Затова и толкова често родителите коментират, че децата не искат да се захванат със задачите си от мързел, незаинтересованост или от разсеяност (най-често свързвани с възрастта, или с обяснението – „Той/тя си е така!“).
Тези фактори могат да окажат влияние, и ако са факт е добре да се потърси тяхната причина, но помислете – как се чувствате в първия си работен ден след отпуск? Колко време ви трябва, за да влезете отново в ритъм, дори само след няколко почивни дни?
А сега си представете колко време ще бъде нужно на детската личност да влезе в ритъма на всекидневните си ангажименти, свързани с учене, уроци, спорт след няколкомесечна почивка.
Доказано е, че интелектуалното ниво може да спадне с повече от 5-10 пункта след отпуск/почивка.
Така че, майки, бащи: давайте го по-полека! Не съдете сурово и не бъдете прекалено изискващи към децата в първия месец след началото на учебната година.
– През този период напомняйте търпеливо за правила и задължения, без да изпадате в педантичност. Тук ключовата дума е „търпеливо“.
– Избягвайте да ангажирате децата с прекалено много дейности още от самото начало – за тях е трудно да започнат на „8-часов работен ден“ изведнъж! Включвайте постепенно и дозирано ангажиментите им, като им осигурите достатъчно време за собствени занимания, игра и почивка, като това е валидно и необходимо не само за децата в начална училищна възраст, а и за навлизащите и навлезли в тийнейджърските години.
Малките, а и поотрасналите ученици се справят със задачи, които са ясни, структурирани и съобразени с възможностите към момента.
Затова адекватната преценка и постепенно усложняване на задачите за изпълнение и плавното увеличаване на натоварванията остава основна отговорност на възрастните.
Този процес е важен за децата от гледна точка на успешното им справяне и усещането за удовлетвореност от успеха, които са свързани с положителната самооценка на детето.4
За автора: Русана Гаджанова е клиничен психолог. Работи с деца, родители, индивидуални клиенти и групи. Сертифициран треньор по позитивно родителство и член на Дружество на психолозите в България от 2005 г. В последните години се занимава с арт терапия и води тренинги и обучения на професионални екипи.
–––-
BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.com, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.