На фона на шумните чествания на „златни момичета”, волейболните гиганти за края на състезателните им кариери напоследък, трудно можем да се сетим някой от големите ни атлети да го е правил така.
Тези дни се разбра, че една от „най-странните“ олимпийски шампионки в атлетиката Юлия Нестеренко (100 м през 2004)– ще прави голям бенефис.
Макар, че реално не се състезава отдавна.
Според запознати с нашите атлетически дела много отдавна бяха изкарани на стадиона по време на международния турнир „Народна младеж“ първите ни големи – Иванка Христова, Диана Йоргова и Тонка Петрова и ги наградиха, уважиха ги с големи букети, като и те не си спомнят дали е била за края на кариерата им.
След това обаче не си спомняме някой от големите ни атлети, включително и Стефка Костадинова, да са излезли и да кажат „ ′Аз бях дотук и от утре влизам в другата страна на живота“.
Защо? Те си знаят причините, но техните фенове заслужават този празник, а самите ни атлети също. Това също е част от тяхната кариера, макар че е краят, и са длъжни да усетят за последен или пореден път уважението.
А защо не пък така хората да знаят, че една славна кариера е завършила. Дори да се знае, че от утре те се захващат с друго поприще или пък ще гонят отново атлетическите върхове, но като треньори или на друга позиция.
Петимата ни олимпийски шампиони в леката атлетика – Иванка Христова, Йорданка Донкова, Христо Марков, Стефка Костадинова и Тереза Маринова разчупват погача за здраве по време на честване в пресклуб „България“
В по-голямата си част леката атлетика изобщо не е лек спорт, но името доста подвежда. И контузиите са част от ежедневието на големите спортисти.
Затова като цяло повечето ни големи атлети прекарват последните си състезателни дни и години в лечение на тези проблеми. И така и те самите не знаят ще останат ли в атлетиката, или не.
И когато нещата не може да се подобрят, краят дошъл от само-себе си. И най-вероятно изобщо не им е до никакви тържества. Друга част трудно преживяват този факт и не им нито до честване, нито това да каже на глас „край“, бях дотук.
Трети пък просто не считат това за празник. А още по-вероятно е, че за да направиш подобаващо тържество за това, че си отиваш от пистата, трябва и силна подкрепа. Знаем и какви мизерни бяха последните години за страната ни и едва ли един голям атлет ще тръгне да се моли за помощ , че иска да чества края на славната си кариера.
А атлетите са особена порода. И това ще е последното, което ще тръгнат да правят.
Но пък от друга страна има и много по-скромни и евтини начини да кажеш на своите, на света, че от утре ти започваш да правиш нещо друго. Така дори ще хванеш инерцията на славата и тя да работи и да ти помага в новото начало, което също едва ли ще е лесно.
Няма как да пропуснем и друга причина, която е известна в атлетическите среди.
Голяма част от известните ни атлети постигат успех и реално са постигнали целите си. Те знаят, че са дотук.
Само, че имаше един период, в който след този успех получават държавно финансиране, което им се полага.
И затова премълчават реалното си отказване.
Така 4 години те получават стипендиите, които им се полагат за подготовка. Дали това е така или не, съвсем няма значение.
Защото и след тези 4 години големият шампион може да подари екип, шпайкове или нещо друго емблематично от себе си на млад и талантлив атлет, което е прието в тези случаи.
Каквито и да са конкретните причини не е лошо поне сегашните и бъдещи големи атлети да помислят по въпроса.
Все пак това е част от техния живот и едно официално „затваряне на страницата“ не изтрива успехите им.
–––-
BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.com, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.