Изтичащата олимпийска година е юбилейна за важни събития, свързани с участието на България на най-авторитетния спортен форум. Преди 60 години, когато тук настъпва зимата, на стадионите, в залите и басейните в Мелбърн е горещо. Сред най-напечените битки през 1956 г. (22 ноември-8 декември) е тази в турнирите по борба. Никола Станчев носи първото злато за родината ни.
Две десетилетия по-рано България първа посреща олимпийския огън. Отбелязваме и 120 г., откакто в Атина сме сред съучредителите на модерните игри. „Животът днес” припомня любопитни моменти от тези три важни събития за спорта ни.
В Мелбърн Никола Станчев открива златната олимпийска сметка за България на форума под петте преплетени кръга, триумфирайки като единствения шампион при борците, короновал се само с тушове. Асът при свободняците в категория 79 кг получава за отличието си яре – напълно в традицията на спорта си. По това време все още не раздава волги за най-ценното отличие.
Години по-късно германци ще дават 5000 марки за дубликата на медала на родения в странджанското село Твърдица здравеняк. Никола Станчев отказва, въпреки че пенсията му е едва 80 лв. Оригиналът от 200 грама не е намерен. Изчезва със смъртта на бургаски скулпор, който трябва да направи копие за Алеята на славата.
Иначе пътуването до Мелбърн през 1956 г. е ужасно дълго. Българската делегация се лашка към Зеления континент седем дни с раздрънкан и стар самолет на белгийска компания.
Германци дават 5000 марки на Никола Станчев за дубликат на златния му медал от Мелбърн.
„Какъв страх брахме само. На места имаше ужасни пропадания от по 500-600 метра около екватора. На мен нищо ми нямаше – добре понасям пътуванията със самолет. Но баскетболистите така оцапаха самолета, че направо не можеше да се мине между седалките. Някои от гимнастиците тръгнаха с кораб. Те пък пътуваха цял месец до Австралия”, разказваше с усмивка Станчев преди да почине на 78 г. (на 13 юли 2009 г.).
В знак на почит в родното му село Твърдица му издигнаха паметник.
В Австралия му предлагат да остане и да се бори. Няма как да приеме, въпреки че изкушението е голямо и му трябват пари за къща. Това е причината да купи 20 часовника с намерението да ги продаде.
Взема и шест чифта чорапи, конфискуват му ги. Успява да донесе от Австралия единствено часовник за съпругата си Елена. Скътава го във възела на вратовръзката си. След триумфалното завръщане Станчев става 11 пъти шампион на България. После мачка и в народните борби.
Да се върнем още 60 години назад. Стартът за провеждането на модерните олимпийски игри е даден в Атина през 1896-а, а България е сред съучредителките на идеята на барон Пиер дьо Кубертен, която днес е последвана от 205 нации, членки на МОК. Идея превърнала се в един от големите феномени на човечеството.
За гръцката столица заминават петима състезатели, но само един от тях участва – Шарл Шампо. Записан по негово желание като Шампов, швейцарският учител впечатлява с уменията си в гимнастиката, изигравайки съчетания в три дисциплини.
Швейцарският учител Шарл Шампо е първият ни участник на олимпиада.
Любопитното е, че родната делегация пристига три дни след старта на игрите, а голяма помощ на нашите удря един богат нашенец – Наум Рука.
Участието на родната група на първите модерни олимпийски игри е важно събитие за спортната ни култура и история. Има символично значение като морален акт в подкрепа на олимпийската идея и е причината по-късно Кубертен да покани достойни българи за членове на МОК и още преди Балканските войни да работи съвместно с тях за създаването на БОК, основан на 30 март 1923 г.
Страната ни е свързана с още едно важно събитие в историята на игрите – първа посреща олимпийския огън. По предложение на немския министър на пропагандата Йозеф Гьобелс за първи път през 1936 г. на стадион в Берлин лумва огън, запален в Древна Олимпия и пренесен с щафета до Германия. Общо 1108 бегачи пренасят факела от Гърция до Германия.
На Кулата щафетата е приета на 25 юли, за да премине през шпалир от хора в Кресна, Горна Джумая, Дупница, София и Сливница. В столицата изчезват или са откраднати 14 от сувенирните дръжки на оригиналната факла. Нарочени са а спомен на бегачите. Софийските остават без сувенири и протестират бурно.
Делегацията ни заминава за Берлин с влак и в състав от 94 души. Само 23-ма са състезателите. Христо Малакчиев е отличникът в групата – десети във всестранната езда.
Българската делегация дефилира на откриването на игрите с високо вдигнати ръце,
но сгънати в лакътя и китката. Нищо общо с хитлеристкия поздрав. Офицерите-състезатели
зад тях отдават чест по войнишки. Знаменосец е гимнастикът Нено Мирчев.
Снимка: Олимпийски музей в Лозана
Игрите в Германия са първите истински модерни по смисъла на съвременните стандарти на организация, логистика, транспорт, комфорт за спортистите, щафета на олимпийския огън и телевизионно отразяване. От централната ложа на олимпийския стадион Адолф Хитлер, заобиколен от цялото си войнство, дирижира нацистката идеология за превъзходството на арийската раса.
Един от най-впечатляващите моменти за участниците е организацията на транспорта. Трафикът от 100 хиляди души дневно е безупречен. Олимпийското село „Оли Дорф” се състои от 140 къщички, разположени край горичка и езерце. То обаче е наричано и „Селото без жени” – от 400 настанени няма нито една спортистка. За дамите е отредена друга база.
Разделението е и по раси. Тъмнокожите нямат право да съжителствуват под един покрив с белите.
Организацията в „Оли Дорф” обаче е безупречна. Искри от чистота. За изобилието от скъпа храна се грижат 40 готвачи. Всеки със задължението да приготвя традиционната национална кухня на съответната държава-участник.
Василен Димитров, „Животът днес“
–––-
BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата „Плуване & Водна топка“, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.