Слепи деца спортуват в бомбоубежище

Всяка година стотици българчета се събират на Юндола за състезание по ски бягане. Вярват, че ще постигнат успехите на Иван Лебанов – първия нашенец с медал от зимна олимпиада. Участват предимно състезатели от Велинград. Просто там се развива ски бягането.

По-внимателното вглеждане в групата води до констатацията, че част от състезателите изостават. Но и отлично подготвените бавят крачката. Те са водачите на „бавните”. „Бавните” всъщност са незрящи.

Състезанието на Юндола е рядък, но безценен пример как българите с двигателни, умствени и други проблеми, глухите и незрящитеq се чувстват интегрирани и разбрани благодарение на спорта.

За хората в неравностойно положение спортът често е непостижима мечта.

Училището за незрящи във варненския квартал „Аспарухово” разполага с интернат, позициониран е в два хубави блока. Физкултурен салон обаче няма.

Басейнът е блян.

Заниманията по голбал, разиграване на топка със звънче, се провеждат в бомбоубежище. Всъщност това е приоритетният спорт за слепите.

Играта е разработена от австриеца Ханс Лоренцен и германеца Сеп Райндъл през 1946 година, като средство за рехабилитация на ослепелите ветерани от Втората Световна война.

Разтърсващата констатация е на Илия Лалов – председател на Българската асоциация „Спорт за инвалиди”.

Той е многократен шампион и рекордьор по плуване. В продължение на години е началник на учебно-методическия отдел „Водни спортове” в най-големия ни център ЦСКА – „Септемврийско знаме”. Член е и на бюрото на Българска федерация плувни спортове. 
 

„Бомбоубежището е тясно е и далеч от представите за място, в което трябва да има нормални условия за тренировъчна дейност. Няма вентилация. При това се

намира под отходните тръби,
а плажът е само на 500 метра

от тях”, коментира Лалов пред „Седмичен Труд”. За лекоатлетическата покрита писта има достъп, но трябва транспорт, уговорки, стиковане между институциите и ведомствата.

„Тези деца не искат милосърдие. Знаят как се процедира в Европейския съюз, чийто член сме. Те се нуждаят от по-големи и специфични нужди в сравнение със здравите. Не се отказват да спортуват есен и зима. Искат да се чувстват равнопоставени.

Илия Лалов – председател на Българската асоциация „Спорт за инвалиди”

Мечтаят за медали. Бленуват да чуят българския химн в тяхна чест”, допълва Лалов. 

В София положението не е по-различно.Един от малкото оазиси за спортистите в неравностойно положение е маломерният физкултурен салон на училището в периферния квартал „Надежда” Люи Брайл. Както подсказва името на училището, подрастващите имат проблеми със зрението.

Луи Брайл е създателят на азбуката за слепи, наречена на него Брайлова азбука, „Брайлово писмо”. Французинът ослепява след злополука в работилницата на баща си, когато е 3-годишен. Още като ученик създава система за изписване на текст и музика, предназначена за незрящи.

В България уж за да бъдат интегрирани децата, бяха ликвидирани домовете за деца с увреждания, определените места към санаториумите в Сандански, Балчик, Котел, Луковит. В тях децата, наред с учебния процес, провеждаха рехабилитация. Палеха се по спорта, практикуваха различни форми на двигателна активност.

„Тези деца нямат предимствата на връстниците си в Ученическите спортни школи или в юношеските клубове. Да се потят или да ритат в  махалата или в училищния двор. (У нас има 33 клуба, развиващи параолимпийски спорт. „Белите” дисциплини  са 5, летните 12 (от общо 22 – б. р. )”, възмущава се Лалов.

Той е убеден, че часовете по масова физкултура не се провеждат пълноценно. При това в държава, която води антикласациите за наднормено тегло и сърдечни проблеми.

„Учителят по физкултура отговаря за 20-30 деца. Как да бъде обърнато внимание на едно-две. Та те се нуждаят от повече време. От специални грижи.”

Лалов смята, че са нужни спешни мерки за създаването на нормални условия за спортуване на подрастващи с двигателни умения, както и подсигуряването на материалната част.

Категоричен е, че трябва да бъдат назначени учители по физкултура с допълнителна квалификация от Софийски университет „Климент Охридски”. Да бъде ползван опитът на Националната спортна академия.

„През  2000-а покойният ректор на НСА проф. Георги Кабуров даде идеята за програма, по която да бъдат обучавани преподаватели в тази насока. Най-удачни за квалификация са учителите по физкултура с втора специалност кинезитерапия. Те най-добре могат да се съобразят с нуждите на подрастващите със специални потребности, да преценят степента и характера на уврежданията”, разясни още за „Седмичен Труд” Лалов.

Илия Лалов наблюдава
световният опит

от десетилетия как цивилизованият свят решава проблемите на спортуващите хора в неравностойно положение. Изтъква за пример Великобритания, Китай, Русия, Украйна и др. Помагат с програми между Социалното министерство и Министерството на образованието.

Лалов е впечатлен най-вече от норвежкия опит.

Ходил е няколко пъти в мразовитата скандинавска страна, включително и на параолимпийските игри в Лилехамер 1994 г. През същата година вижда как 1000 ентусиасти в неравностойно положение от цял свят се борят за медали на игрите в „белите” спортове в зимния курорт Бейтостолен.

„Столицата Осло ме изуми с огромен комплекс за деца с двигателни и други потребности – 4-5 корпуса, към училището. Битовите условия са  перфектни, има физкултурен салон, басейн, открит атлетически стадион. За това мечтая”, завършва Лалов.

Таня Богомилова
даваше уроци безплатно

Плуването е най-лечебният и интегриращ спорт за децата с двигателни и умствени увреждания, категорични са треньорите и кинезитерапевти. В плуването се включват всички мускулни групи и заедно с това емоцията подпомага целия двигателен процес във водата да бъде много по-значим от останалите видове рехабилитация.

 

Олимпийската шампионка Таня Богомилова  обучаваше  безвъзмездно малчугани с двигателни проблеми

Личен пример даде „Златната рибка” на българския спорт Таня Богомилова, която обучаваше на басейна на Спортната палата малчугани със специални потребности. При това безплатно.

„С хорската трагедия не може да се преследват комерсиални цели. Всеки трябва да помага, обществото е длъжно да приеме за равни децата с такива проблеми”, разкри олимпийската шампионка от Сеул 1988 г.

За съжаление през 2004 г. Богомилова спря да води групите от незрящи и болни от детски паралич малчугани, около петдесетина. След ангажиментите й за олимпиадата в Атина хората от фондацията, организирала уроците, не я потърсили.
 

Преди това шампионката обучава деца със здравословни проблеми в Гърция. Държавата е подсигурила всичко от автобус до културни програми.