Шампионът срещу звяра

 

Всъщност Бен Джонсън не е единственият звяр в леката атлетика, който заради мизерията се надбягва с животни. Преди него се унижава Джеси Оуенс – единственият спортист в историята, който в рамките на 45 минути поставя 5 световни рекорда (по време на олимпийските квалификации на САЩ на 25 май 1936 г.). Шоколадовият американец, който печели четири титли на игрите в Берлин през 1936 г. за ужас на Адолф Хитлер, трябва да оцелява, търчейки редом до коне и кучета.

Той проучва природата и поведението на жребците, обмисляйки офертите за надбягвания с породисти атове. Стратегията му е да застава близо до тях преди стартовия изстрел с пистолет и да ги стресира. Печели почти всички състезания. Доброжелателите му изтъкват, че има и загуба – на 150  ярда през 1945 г. в щата Северна Дакота.

 

В неравния сблъсък с животното човекът може да изгуби не само репутацията си, но и зъбите. Такъв е случаят с Гъс Уолдорф, чийто боксови умения са запомнени заради схватката му с мечок, запечатани в снимките на емблематичното американско списание „Лайф”. Стотици са примерите за борбата

с голи ръце между
човек и мечка

а един от най-популярните български литературни герои дори получава името си след такава схватка – Боримечката от „Под игото” на Иван Вазов. Уолдорф обаче удря дъното. През февруари 1949 г. той застава в единия ъгъл срещу звяра, който има намордник, уж заради феърплея, и боксови ръкавици, които не са само просто изискване на правилника, но и да скрият смъртоносните нокти. Колкото и да е сърцат Уолдорф е смазан от косматия си и близо три пъти по-тежък съперник. Защитниците на животните и сега се възмущават, но какво ли му е било на клетия Гъс.

Боксовата схватка между 300-килограмова кафява мечка и безумеца със сигурност е впечатляваща, но какво да кажем с моторното

състезание между
хора и лъвове

В продължение на близо четири десетилетия най-популярната атракция в увеселителните паркове на Северна Америка е пътуващата циркова гонка по улеите на кръгли писти или колодруми между автомобили и мотори, в чийто приспособени кошове дебне Царят на животните.

Спектаклите носят гръмкото заглавие „Стената на смъртта”. Возилата се задържат на колелата си на т. нар. лъводрум единствено от  скоростта и центробежните сили, а предпазните мерки са табу. Като по чудо в гвоздея на програмата, наречен „Състезанието на живот” няма инциденти със специално обучените лъвове (повечето мъжки, за да им се грее гривата и да привличат зрители). И така до заключителното шоу в Ню Йорк през 1964-а, когато пиян охранител пъха ръката си в клетката на звяра и той го захапва. Лъвът е застрелян, а шоуто получава оловна точка за финал.

Надбягванията на Джеси Оуенс и Бен Джонсън с коне и кучета, битката на Гъс Уолдорф и останалите примери нямаше как да не вдъхновят предприемчивите американски телевизионери да направят съвременно шоу в ефира. На най-голям рейтинг се радва „Човек срещу животното” (Man vs. Beast). Естествено поредицата по „Фокс”, продуцирана от Брайън Ричардсън и режисирана от Боб Леви, нямаше как да не взриви екоактивистите още с пилотния си епизод през 2004 г.

Сред разбивачите на рейтинг бяха моментите, в които асът по най-бързо поглъщане на хамбургери Такеру Кобаяши загуби

надяждането срещу
700-килограмова мечка

Кодиак от Аляска (най-голямата сред кафявите – достига 800 кг при изправен ръст от 3 м). Нищо, че Кобаяши може да изяде 110 хотдога за 10 минути.
По-трудно провала си прие морският пехотинец Скот Хелвенстън, който трябваше да доказва уменията си при преодоляването на препятствия за време срещу шимпанзе.

Отбор от 44 джуджета пък се провали в надпреварата с азиатски слон за най-бързо изтегляне с въже на малък частен самолет.
Олимпийският и световен шампион от САЩ в бягането на 200 м Шон Крофърд спечели спринта на стотака срещу жираф, но се издъни срещу зебра. Така той затвърди тенденцията звездите в леката атлетика да отстъпват срещу конете, та било то и раирани.
На азиатска територия спорът отново беше в полза на животното. Орангутан триумфира над едрогабаритен състезател по сумо в някога олимпийската дисциплина дърпане на въже.

Ако в наши дни двубоите между и хората са с комерсиална цел, то в миналото те са били въпрос на живот и смърт. Адреналинът от предизвикателството е изкарвал на арената дори държавници. Комод е първият император, който излязъл да се бие с диви животни и гладиатори на амфитеатрална сцена. Появявал се е на арената 735 пъти и е убил хиляди зверове. Освен това синът на Марк Аврелий и Фаустина Младата, управлявал от 177 до 192 г., имал славата на безпогрешен стрелец. Никога не пропускал с копието или със стрелата.

При убиването на животните Комод демонстрирал нечовешка сила – пронизвал от край до край с пиката си слон, пробождал с вилообразно копие рога на дивата нумидийска коза и усмъртил още с първия удар хиляди грамадни бозайници.

За тези нечувани в римската история подвизи Хародиан разказва: „Комод, който вече не можел да се сдържа, взел участия в публични зрелища, като обещал да убие собственоръчно всички животни и да срази в единоборство най-храбрите от младежите. От цяла Италия и съседните провинции започнал да се стича народ.

Когато настъпил уречения ден, амфитеатърът се изпълнил със зрители; за Комод била издигната специална ограда във формата на пръстен, за да не се излага на непосредствена опасност. А да хвърля отгоре копието от безопасно място, демонстрирайки повече сръчност, отколкото смелост”. Всички животни поразявал с едно хвърляне на копието. „Най-накрая, когато от подземията на амфитеатъра пуснали сто лъва, той ги убил със същия брой копия – труповете им лежали на арената толкова дълго, че всички имали възможност спокойно да ги преброят, при което не открили нито едно излишно копие.” 

Стигнал до такова умопомрачение, че не искал да живее в двореца и се преселил в гладиаторската школа. Провъзгласил се за Римския Херкулес и наредил да поставят статуи, които го изобразяват като митичния гръцки герой в лъвска кожа.