Защо не публикувате информация за синхронно плуване?
Защото няма кой да я напише.
ПБПС е уникална медия – всичко, което излезе в нея трябва да е написано от водняк (експерт, специалист, любител на водните спортове). С това станахме известни и се прочухме – това е нашето запазено ноу-хау. Водняци пишат за водняци, плувци пишат за плувци. Няма нито една българска синхронистка която да иска да пише за нашата медия. Разговаряли сме многократно със състезателки, треньорки и ръководителки от този изключително красив и атрактивен спорт, но не се получава. Единственото логично обяснение, е че не искат да се пише за тях. Явно се чувстват добре в ситуация на информационно затъмнение. Проблемът не е при нас.
Може ли при вас да се публикува художествена литература за водни спортове?
Да, даже бихме публикували с приоритет.
Точно преди 20 години главният редактор на ПБПС написа малка книжка с разкази за плувния спорт „Финалистите и финала” – вече библиографска рядкост, екземпляр от която днес струва около 50 лева. Изпратеното действително обаче трябва да бъде литература – художествена фикция със специфичен изказ и богат художествен език, а не преразказ на спомени или хвалби „колко съм велик” и „колко лоши са другите”.
Защо понякога има дни в които ПБПС не може да бъде четен?
Множество причини – трафик, сървъри, доставчици, хакери и т.н.
По принцип Интернет е напълно несигурна история – никога не знаеш дали даден сайт работи, дали няма да „пипнеш” вирус, дали някой не те „слуша”, дали няма да ти пропадне връзката и т.н. Съвет – винаги си съхранявайте информация на флашки, дискове, си дита и т.н. – можете да я загубите по всяко време или да ви я откраднат. В ХХІ век няма нищо сигурно – единственото сигурно е, че всичко е несигурно.
Защо не публикувате информация изпратена да вас?
Защото не ни харесва.
Ние сме най-четената медия за водни спортове в България и една от най-популярните на Балканите в същата сфера. Моля, съобразявайте се с това.