Днес се навършват 161 години (18 октомври 1851 г. в Лондон) от отпечатването на гениалния роман на американския писател Херман Мелвил „Моби Дик”. Дори Интернет гигантът Google посвещава днес заглавната си страница-търсачка на романа кръстен на белия кит.
„Моби Дик” е велика книга. Една от най-великите писани от човешко същество. Отначало романът е неразбран от т.нар. обикновен читател, а авторът осмян от критиците, като даже най-напредничавите от тях не са го схванали като дълбока същност. Творбата изпреварва времето си някъде със 70-80 години. Трябва да признаем, че действително романът е много сложен като композиция и фабула. Пълен е с алегории, мистицизъм, отпратки към Библията, научни описания, философски размишления и готически гротески, в него цари странна атмосфера. Отначало е замислен като китоловна повест, но се превръща впоследствие в нещо съвсем друго – гениална творба, родееща се с „Дон Кихот” на Сервантес и „Фауст” на Гьоте.
Фабулата съвсем опростено е следната – китоловен кораб на име „Пекод” с капитан Ахав и екипаж с представители на бялата, черната и жълтата раси преследват по всички морета и океани бял кит на име Моби Дик с цел да го убият. И до днес не спират спекулациите и тълкуванията за Ахав и Моби Дик – кои са те, каква е тяхната битийна същност – доброто и злото, човека и природата, Бога и дявола? Има неща в романа, които наистина изумяват – нечовешката (дори патологичната) страст с която капитан Ахав преследва белия кит, сблъсъкът и борбата на китоловците с гигантския бозайник, сюрреалистичната картина на това лудешко преследване.
В литературното произведение става дума за водата, океаните, моретата, моряците, корабите, китовете, островите, пристанищата – неща към които всеки български водняк има отношение и страст. В романа могат да се прочетат удивителни неща за всички тях. Описани от майстор на перото като Мелвил те направо те покъртват. Изключителен, чудовищен, изумителен гений е този Херман Мелвил. Творбата му не е остаряла нито с ден. Все едно е писана вчера. Прелистете я отново и ще се убедите в това твърдение.
„Моби Дик” има трагичен (а може би реален) край. Белият кит потапя „Пекод” и убива екипажа му след безумна гонитба продължила няколко дни. Остава обаче един оцелял – Ишмиъл. Той не погива в битката с кита защото трябва да остане само един, който да разкаже. Мелвил отново ни хвърля в потрес – защо оцелелият е само един, защо Ишмиъл, а не Ахав. Всеки трябва сам да намери отговора.