Накъде е плуването ни след държавното за старша?

 

Вероятно резултатите от държавното лично-отборно първенство по плуване за юноши и девойки старша са най-показателни за бъдещите тенденции в българското спортно плуване в средносрочна перспектива (3-5 години), ето защо те искат по-обстойно разглеждане.

Казано съвсем накратко – каквото е сега, това ще бъде горе-долу след няколко години и при мъжете и жените. Това се предопределя най-вече от възрастта на участващите в състезанието – 15-17-годишни.

Децата, например, не могат да са точен измерител, понеже докато стигнат до тези години поне една трета се отказват.

При децата и преди 50 години още в НРБ имаше огромен интерес и тълпи от роднини и приятели по трибуните, но дълготрайна тенденция не се наблюдава.

В ново време знам дори случай на 45 човека присъстващи на пейките да гледат едно-единствено дете, но след това всичко угасна – момчето стана програмист. Причините са тривиални и всички ги знаят – парите при юношите и девойките никакви ги няма, а днешното поколение е много меркантилно, като и интересът сред самите състезатели рязко намалява – не виждат никаква перспектива в спортното плуване – светът е необятен и мами с хиляди наслади и изкушения.      

 

Интересни са тенденциите за последните три години в комплексното отборно класиране.

Какво ни показва този времеви ред? 

 

Комплексно отборно класиране 2018

1. ПСК Черно море (Вн) – 327.53

2. Спринт (Пд) – 318.55

3. Младост’91 (Пд) – 297.19  

4. Астери (Вн) – 274.47

5. Олимпия (Сф) – 218.27

 

Комплексно отборно класиране 2017

1. Спринт (Пд) – 334.64

2. ПСК Черно море (Вн) – 255.08

3. Астери (Вн) – 202.11

4. Олимпия (Сф) – 186.18

5. Сандански – 181.22   

 

Комплексно отборно класиране 2016

1. Младост’91 (Пд) – 310.90  

2. Дамини ЛВ (Сф) – 185.56

3. ПСК Черно море (Вн) – 182.30

4. Сандански – 178.33

5. Бриз (Бс) – 148.33

 

На първо място през настоящата година е новият стар гигант на българското спортно плуване ПСК Черно море Вн с 327.53 точки. „Моряците“ са се настанили удобно на върха и не искат да слизат в подножието. Изглежда за дълго.

 

Във врата на варненци диша новият колос на плувен Пловдив – Спринт (Пд) с 318.55 точки. Великият разлом дойде след като Василис Дамянидис и Ботко Трендафилов нещо не се разбраха. Това има, естествено, и положителни аспекти.

Фактът обаче си остава такъв – разделени те са втори и трети, а ако си беше по статуквото с един отбор бетонирането на пловдивчани най-отгоре щеше да се запази още 20-ина години поне.

Пловдивското разцепление – на Спринт и на Младост – е добре дошло за съперниците. Някой ще каже: „Ама във Варна са двайсетина отбори“. Да, така е, но там след промяната от 1989 г. винаги е имало много клубове – историята е такава, докато в Пловдив не е.

Във Варна всеки иска да води бащина дружина и да прибира парите от обучението само за себе си, както и навсякъде впрочем. Елитното плуване разходва пари (разход) , обучителното – печели (приход). Лично познавам обучители, които заработват над 4000 лева на месец – повечето пари в джоб, а тази заплата за треньор си е направо химера.       

 

На трето място е бившият номер едно Младост’91 (Пд) с 297.19 точки. Чувал съм експерти, които даже напълно отписаха този спящ титан, но не са прави. Младост си е Младост.

 

Прави впечатление, че в призовата петица – чак пети е софийски отбор.

Става дума за Олимпия с 218.27 точки. София е нещо като провинция в родното спортно плуване, което е тотален парадокс.

В столицата на републиката са концентрирани почти всички пари на страната (47 процента от брутния вътрешен продукт се произвежда тук) и в равното софийско поле се намира почти всичко. София на практика е България, ние сме силно централизирана държава, като тук живее и всеки трети-четвърти нашенец.      

 

Какво става с ЦСКА и Левски? ЦСКА са седми, а Левски – десети.

Аз бях плувец на Левски. Ако това се беше случило през 80-те години на миналия век вероятността да ме вкарат в гарнизонния арест при Черния Пит като войник в спортната школа на Герена нямаше да е малка.         

Иначе правят впечатление няколко други факта.


П
ърво, нивото на юношите и девойките е малко под средното за Европа и по-скоро ниско в световен мащаб. Сравнете времената на националните шампионати с българското първенство и ще се уверите. 

 

Второ, резултатите са много разнородни – ножицата е прекалено голяма.

Да вземем напосоки дисциплината 200 м бруст при юношите. Победителят е с 2:22.08, вторият е с време 2:26.43, третият – 2:26.64. Вижте обаче постиженията на последните трима – 25-ият е с 3:03.16, 26-ият е с 3:05.49 и 27-ият (последният) е с 3:10.38. Цифрите говорят сами по себе си – много голяма вариация и липса на плътност на резултатите.

 

Трето, с особена острота стои въпроса за елита (първа група), средняците (втора група) и по-слабите (трета група).

В цял свят плувците се разделят в тези три групи и при нас не е по-различно. Проблемът е обаче, че докато за първа група по света се заделят около десет пъти повече публични средства отколкото за втора и трета, то при нас не е така – ние даваме, ако изобщо го правим, на калпак. Продиктувано е от българската народопсихология – не харесваме успелите и тези, които са по-добри от нас – завиждаме им. Завистта гори българите от люлката до гроба и не им дава нито миг покой.

Великият писател Елин Пелин е прозрял нещо актуално и днес: „Ако България роди гений, то това ще бъде геният на завистта.“ Средняците и по-слабите си имат място в пирамидата на спортното ни плуване. Даже върху втора група се крепи целият ни син спорт – без нея то ще се сгромоляса. Става дума за друго – най-добрите трябва да бъдат специално обгрижвани, даже коткани,  и към тях трябва да се насочат парите и облагите и ако това не стане нищо няма да се промени. 

Трябва да вземем за пример феноменалният успех на Човека амфибия (Яне Петков), който преплува окован в белезници и напъхан в чувал в Охридското езеро преди дни 3380 метра и направи рекорд на Гинес. Не за това става дума обаче. Яне Петков ни демонстрира изключително успешен бизнес-модел. Подсмивате се, знам.

Помислете обаче, преди да се смеете – той бе подкрепен от две общини и лично от кметовете в тях и то в две държави – Петрич (Р България) и Охрид (БЮР Македония), имаше богати спонсори, показваха го по националните телевизии в праймтайма, всяка новина за него в медията на плувците (BGswim.com) се четеше от над  9000 човека, говореха за него като за нов герой и символ на успял човек. Познавате ли друг български плувец с по-успешен бизнес-модел? Аз не познавам. Не говорим за чист спорт, говорим за чист бизнес.   

 

Четвърто, има няколко състезатели, които дават големи надежди.

Безспорно голямата звезда е Йордан Янчев (ПК Сандански). 17-годишният спечели седем шампионски титли, което само по себе си е твърде впечатляващо. Плува кроул от 50 до 1500 метра. Това обаче не може да продължи вечно – трябва вече специализация. Каква ще бъде тя трябва да реши неговият треньор и самият той. Струва ни се все пак, че силата му е най-вече в средните дистанции. Не може да стартира на всичкия кроул – и Марк Шпиц не го правеше.

 

Много добре стоят също така Василики Кадоглу (Астери Вн), Йоана Димова (Аква Спорт), Божидара Орленко (ПСК Черно море Вн), Здравко Баблаков (Боляри 2009), Георги Цурев (Астери Вн), Атанас Аврамов (Сандански), Иван Алмаджиев (Младост’91 Пд) и други.

 

Фундаменталният проблем е как да задържим тези несъмнени таланти в българското спортно плуване в най-важната възраст – при жените и мъжете. Не съм оптимист.    

 

Пето, особено обезпокоително е липсата на стратегия за развитие.

Стратегията е това върху което се крепи всяка една човешка дейност – вкл. в спортното плуване. При стратегическото управление трябва да има цел и ресурси (финанси, инфраструктура, хора и институции) с които тези цели да се постигнат.

Къде иска да отиде българското спортното плуване чрез днешните 15-17-годиши след три-пет-седем години? Да вкара човек на олимпийски финал? Да има българин в европейска осмица? Да бъде лидер на Балканите? Да бъде сила на Балканския полуостров?

Не знам, никъде не съм го чел в писмен стратегически документ. Безспорно е едно – без стратегия няма успех, а и не може да има.              

 

–––-

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.com, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.

 


 

Вашият коментар