Спортното разузнаване е тъмна Индия в българското плуване

 

Още в самото начало е нужно да направим терминологично разграничение между спортно разузнаване и спортен шпионаж. Вероятно за голяма част от хората между двата термина няма разлика. Това не е така обаче – има разлика и то много съществена.

 

Спортното разузнаване е легална (разрешена от законите) дейност, докато спортният шпионаж е нелегална (забранена от законите) дейност.

 

Конкретно. Ако някой любител започне да събира данни за тренировките на Майкъл Фелпс от открити и публични източници и да ги систематизира, за да може да подготвя детето си като американеца (да кажем) – това е спортно разузнаване, но ако се опита да проникне нерегламентирано в личните компютри на Майкъл Фелпс или на треньора му Боб Боуман, за да продаде информацията (да кажем) – това е спортен шпионаж. 

 

 

Спортният шпионаж е незаконна, престъпна и неморална дейност, като никой любител или специалист в сферата на спорта не трябва да прибягва до нея. Съвсем друг е въпросът дали това не се прави.

 

Спортното разузнаване не се познава и не си използва от българските плувни специалисти и любители, а това носи само вреди и никакви ползи. За нас повечето от съперниците са тъмна Индия и обикновено разбираме колко са силни след като натиснат финалния панел и времето им се отчете от уредбата. Често сме даже безпомощни.   

 

Само един пример. В специализираната Група „Плуване&Водна топка“ във Фейсбук част от членовете й не са в състояние дори да намерят и използват линк в Интернет за конкретно състезание с публикуваните резултати.

 

Нещо повече – има и такива, които даже не могат да щракнат върху линк публикуван 2-3 постинга по-долу в Групата, като наново питат за него.

 

В началото на май в София, например, ще се проведат Балкански игри по плуване за младежи и девойки. Важно е да се знаят времената и съставите на основните конкуренти на България – основно гърци, сърби, румънци и турци. Никой обаче не ги събира, систематизира и използва. Нещата са оставени на самотек.   

 

А това изобщо не е трудно, само изисква време и стандартни компютърни умения. Просто трябва да се посетят  официалните сайтове на балканските федерации и да се видят основните балкански плувни медии.

 

Простичко е, просто трябва да се прави. След това инфото си отива по предназначение – към специалистите, които редят съставите и правят планирането на дисциплините.

–––-

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.com, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.

 


 

Вашият коментар