Предлагаме ви втората част на интервюто със състезаващата се за националния отбор на Испания по синхронно плуване Емилия Бонева.
– Емилия, с постиженията си в синхронното плуване успешно защитаваш репутацията на славната си спортна фамилия. При изграждането си като състезател и шампион какво взе и научи от твоите баби, дядовци, майка ти и баща ти – всеки от тях успял в различен спорт?
– Имам късмет, че в моето семейство сме много хората, свързани със спорта. По бащина линия баба ми – Емилия Бонева, беше дълги години треньорка на националния отбор по художествена гимнастика на Испания, който освен многото медали от световни и европейски първенства, спечели златния медал при ансамблите на олимпиадата в Атланта през 1996 г. Тя знае отлично какво е да си елитен спортист и винаги ме е поддържала и мотивирала да вървя напред в спорта.
Винаги ми се обажда, за да ми пожелае късмет преди всяко състезание. Понякога през лятото съм работила с нея за гъвкавост.
Дядо ми Симеон Бонев е един от
легендарните български ватерполисти,
треньор на националния отбор и на испанския RNC Canoe в периода 1982/1984 г.
Другият ми дядо по майчина линия- Димитър Гюрков, е бил треньор на националните отбори по вдигане на тежести на Колумбия (1983 г.) и Испания (1984/1988 г), а също така професор и заместник ректор на НСА „Васил Левски”. Той е голям експерт в професията си и познава в детайли функционирането на тялото и мускулите.
Баща ми Любослав Бонев също е бил национален състезател по водна топка в годините 1981/1993 г.
Участвал е на 5 европейски първенства,
Световна Купа, олимпийски квалификации.
Винаги ме разбира отлично, когато му казвам колко тежка е била тренировката и колко много съм уморена, тъй като самият той е минал през това. Винаги ме е учил да имам добро поведение, възпитание и дисциплина на тренировките и уважение към треньорките и съотборничките. Също така ми напомня винаги да загрявам добре преди тренировка, нещо което някои треньорки забравят понякога…
– Как започна увлечението ти по синхронното плуване?
– Помня, че от много малка ми харесваше да слушам музика и да си измисляме танци с моите приятелки. Също ми харесваше да ходя на басейна. Обожавах да плувам и да играя във водата.
Веднъж влязла във водата, нямаше начин да ме изкарат оттам, излизах винаги с посинели устни…
Тъй като бях артистично дете, родителите ми решиха, че синхронното плуване ще ми се отдава добре, понеже е комбинация от двете неща, които обичах да правя най-много.
Не познавах този спорт и не знаех точно за какво става дума.
Когато нашите ми говореха за него, аз винаги казвах, че не ми харесва, без никаква причина.
Но един ден, когато купихме нашия апартамент, видяхме на стената диплома от синхронно плуване на едно от момичетата, които бяха живели там.
Оказа се, че бащата на момичето е президентът на местния клуб по синхронно плуване в Матаро – градчето, където живея. Така ме записаха в този клуб. След две години се преместих в CN Kallipolis. По този начин направих значителна смяна в качеството на тренировките и научих много нови неща.
На 13 години влязох в Центъра за спортно усъвършенстване на Каталунската федерация по плуване, където тренират състезатели от много спортове. Там съчетавах ученето с тренировките, и спях през седмицата.
В България не съм тренирала много. Само веднъж участвах на летния шампионат на България във Варна през 2010 г, с клуба на НСА. Бях много добре приета от съотборничките и треньорката Юлия Чубурова.
– Следиш ли състоянието на българското синхронно плуване?
– Да, следя го от време на време. Българките в момента не попадат във финалите на дует, което значи, че имат много да се подобряват. Участват само на дуети, тъй като е трудно да съберат 8 момичета на добро международно ниво, за да направят ансамбъл.
Мисля, че могат да се развият много повече, имайки за съседи страни като Гърция, от които могат да научат доста неща. Ако могат да си позволят някоя чужда треньорка, за да им помага от време на време мисля, че ще им се отрази добре.
– Като чуят в Испания, че си българка, особено в Барселона, подпитват ли те за Христо Стоичков?
– Никога не са ме питали за него. Поколението, с което аз тренирам няма и ни най-малка представа кой е той.
– Каква си извън басейна?
– В свободното си време обичам да се изключа от света на басейните и да се занимавам с други неща. Обичам да бъда със семейството и приятелите ми.
Със семейството особено преди, когато през от понеделник до петък (и някоя събота) живеех в спортния интернат. Обичам много да се разхождам винаги, когато мога и да правя десерти. Много ми се отдава. Обожавам да ходя на кино с приятелки или да са ми на гости вкъщи.
От тази година уча стоматология с Университета в Барселона. През седмицата в някои дни ходя също така на английски език.
С треньорката Ана Тарес
– Каква се виждаш след спорта?
– В момента съм отдадена изцяло на ученето и професионалното ми формиране в областта на стоматологията. Виждам се да уча, да изкарам следването и да стана една добра зъболекарка в бъдеще. И разбира се да спортувам.
Успехите на Емилия Бонева
Еми е шампионка на Испания и Каталуния на комбо и ансамбъл във всички възрастови групи: деца, девойки младша и старша възраст, жени.
Шампионка е на Испания и Каталуня на дует за девойки младша и старша възраст и жени.
Шампионка е на Каталуния на соло девойки старша през 2015 г.
От COMEN Cup 2011 има бронзови медали на комбо и ансамбъл.
От COMEN Cup 2012 има сребърен медал на дует и златни на комбо и ансамбъл.
На световното първенство за девойки до 18 г. в Хелзинки през 2014 г. е – на 4-о място на ансамбъл и пето място на комбо. На Европейските игри в Баку 2015 г. е на второ място на ансамбъл и комбо.
Треньорите
Лая Алтайо (до 15-годишна възраст)
треньорка в CN Kallipolis – Ана Тарес и Бет Фернандес (от 15 до 18-годишна възраст)
треньорка в Центъра на Каталаунската федерация – Ана Вега