България е навсякъде, където има дори само един българин, роден трибагреник или символ на държавността. И няма как да е иначе, след като зад граница живеят близо 2 милиона наши сънародници (по преценка на дипломатическите ни представителства за 2011 година). Това е почти една трета от населението на страната ни, а български общности има в 70 страни по цял свят.
Така че колкото и да са смесени чувствата за някои от нас, трябва да приемаме успехите на българските спортисти, състезаващи се под чужд флаг. Особено, когато става дума за спортове, в които загубихме територии и присъствие или такива, почти незабележими на международното поле.
Рожденият ден на Емилия Бонева, печелеща с отбора на Испания отличия, е чудесен повод да обърнем вниманието за може би най-подценявания и неглижиран член на плувното семейство у нас – синхронното плуване. Родена на 27 декември 1997 г. в Мадрид, тя има двойно гражданство – българско и испанско.
Емилия Бонева има здрав воден корен във фамилията си – дядо й е големият наш ватерполист Симеон Бонев. Бабата, на която е кръстена, е създала на практика школата по художествена гимнастика в Испания. Малката Еми съчетава в едно двата гена – водният от една страна и артистичния от друга. Започна да тренира синхронно плуване през 2006 г. в AE Sincro Mataró. Матаро е градче с около 100 000 жители на 30 км северно от Барселона. Когато младото семейство Боневи купува апартамент там, се оказва, че го взима от президента на клуба по синхронно плуване. А Любо и съпругата му Радмила вече имали желание дъщеря им да се занимава точно с този спорт.
Треньорката Лайа Алтайо се оказва много сериозна и амбициозна – клубът е един от най-добрите в Каталуня. През 2008 г. наставничката й се мести в най-големия клуб в Каталуня – CN Kallipolis и взема там няколко от най-перспективните си състезателки, сред които е и Емилия. И така постепенно нашето момиче си извоюва място в националния отбор и сбъдва мечтите си. Сред най-ценните отличия й са сребърните й медали от Европейските игри в Баку през последното лято с ансамбъла на Испания. Иначе трофеите й са десетки.
Дълго подготвяно и отлагано, интервюто си заслужаваше чакането, но нямаше да стане без съдействието на бащата Любо Бонев. С огромна гордост бившият национал по водна топка разкри, че дъщеря му е била наградена заедно със съотборничките си от Испанската федерация с медал за „Изключителни спортни постижения”. Всички състезатели, които са спечелили медали от континентални и световни първенства или имат добри класирания получават статут на „Елитен спортист”. Той им дава привилегия при следването на висше образование. В момента Емилия е студентка по стоматология в Университет на Барселона.

С ансамбъла на Испания на Европейските игри в Баку
– Емилия, с всеки сезон бележиш напредък. Стана вицешампионка на Европейските игри в Баку. Колко далеч се простират мечтите ти като състезателка по синхронно плуване?
– Тази година спечелихме сребро на Европейските игри в Баку. Минала година записахме четвърто място на световното първенство за девойки в Хелзинки. Това са много добри резултати и по-добри в сравнение с предишните години. Много съм доволна и горда от постигнатото по време на спортната ми кариера. Наистина имам една много дълга и комплексна състезателна биография,
но за момента реших да се концентрирам върху
академичната ми реализация,
тъй като започнах да уча в университет.
Следвам стоматология в Университета на Барселона и съм много доволна. Много ми харесва. Мисля, че след като инвестирах толкова много в спорта и постигнах всичките си цели, стигнах възможно най-високо, докъдето можех да мечтая. Сега съм щастлива да се отдам на ученето. Все пак то е основата на бъдещето ми. Мисля, че това е възможно най-доброто, което бих могла да направя за себе си и съм доволна от това решение.
Не продължих в женския национален отбор на Испания и това се дължи на многото смени и политиката на Испанската федерация, които смятам за неподходящи. Но в едно нещо съм сигурна – винаги ще бъда свързана със синхронното плуване и ще продължа да спортувам.
– Би ли описала атмосферата в испанския отбор в подготовка и по време на състезание?
– За да се подготвим за Европейските игри в Баку с националния отбор девойки, се събрахме един месец преди игрите. През това време тренирахме всички заедно на максимума на своите възможности. Искахме да се представим възможно най-добре на състезанието.
Преди да започнем тренировките ни направиха тест, за да изберат най-добрите плувкини в Испания. Треньорките са обикновено три или четири и са също от различни клубове или автономни федерации. Между тях се организират за да планират възможно най-добре нашите тренировки.
Когато започнахме лагера всички бяхме изпълнени с много енергия, желание, позитивно настроение, сила и преди всичко с много психически и физически капацитет, за да можем да надминем себе си във всяка тренировка и да сме на необходимото ниво на състезанието.
И наблягам преди всичко на психическия капацитет, защото тези лагери за много тежки. Тренировките за много продължителни, с един почивен ден в седмицата, далеч от семейството и то за цял месец.
Един нормален тренировъчен
ден протича по следния начин:
Ставаме в 7 часа и закусваме добре, за да имаме достатъчно енергия за през целия ден. В 7,30 ч. започва тренировката за физическа подготовка извън водата, в залата. Тя продължава до 9 ч. В залата започваме да активираме тялото, правим упражнения за цялата мускулатура, за да постигнем по този начин един добър мускулен тонус.
Треньорките подготвят за нас специфични упражнения в залата, които после да са ни полезни при изпълнението на определени движения във водата. Накрая на тази физическа тренировка правим упражнения за „стречинг“ и гъвкавост. Те служат да „опънем“ добре всички мускули, които сме тренирали и също за гъвкавостта във водата.
След това влизаме във водата, където правим втора физическа тренировка, състояща се от плуване, серии с тежести и смесени серии, които включват плуване, елементи от синхронното плуване, работа за дишането и т. н.
Тази част от тренировката за нас е най-тежка. Когато свършим с нея, тренираме фигури, които са техническата част от синхронното плуване.
Към 11,30 часа правим малка почивка от ½ час, за да хапнем нещо. След това пак влизаме във водата и започваме да работим върху съчетанията, артистичната част. В 14 ч. свършваме сутрешната тренировка и отиваме да обядваме. Имаме 2 часа почивка. След хапването е много важно да починем и да направим „сиеста“, т. е. да дремнем малко…
В 16 ч. се връщаме във водата и прекарваме целия следобед, тренирайки съчетанията, комбо, ансамбъл, дует и соло.
В 20,30 ч. свършва тренировката. Веднага отива да вечеряме, но след като свършим тренировката продължава. След вечеря, към 22 ч. се събираме цялата група, без треньорките, за да минем съчетанията „на сухо“ и да запомним промените, които са направили треньорките през деня.
Накрая към 23 ч. си приготвяме всичко необходимо за следващия ден и си лягаме.
Както казах, психическата устойчивост е може би по-важна от физическата. Нашето всекидневие е много интензивно и цял един месец главата ти мисли само за синхронно плуване. Има моменти, в които се чувстваш страшно изморен и искаш да почиваш в собственото си легло, да си със семейството си. Но не можеш.
Така че трябва да си способен да намериш сили и да намериш помощ от другаде. За тази цел имам на разположение всички мои съотборнички, които са в същото положение. Ние сме една млада и симпатична група. Помагаме си една на друга. Стараем се трудните моменти да ги преминаваме по по-лек начин. Въпреки че има и лоши дни, предизвикателството е голямо и го очакваме с нетърпение!
Когато остава една седмица до състезанието, всички се намираме в супер еуфория и със страхотно желание да се състезаваме. Започваме да броим тренировките, които ни остават, с всеки ден мотивацията и желанието ни са все по-големи и в същото време започват нервите, тъй като наближава състезателният ден.
– С какво се отличава тренировъчният ти режим на клубно ниво?
– Тренирам от 2008 г. в каталунския клуб CN Kallipolis, който е най-титулуваният в цяла Испания и е с международен престиж. От този клуб са 50% от състезателките в националния женски отбор.
Президентът на тима ми Сесар Вийегас
е считан за бащата на синхронното
плуване в Испания.
Той е основал нашия клуб през 1969 г. и той е бил първият по синхронно плуване в страната. Учел се е и информирал от американките, които са били пионерките в този спорт към този момент. Малко по малко тимът е израствал, докато стана най-добрият в Испания – с най-голям брой участнички в олимпийски игри, световни и европейски първенства и международни турнири. Всяка година сме на подиума на всички възрастови групи на шампионатите на Испания.
Днес имам невероятната възможност да работя с едни от най-добрите треньорки в света – Ана Тарес и Бет Фернандес (бивши треньорки на женския национален отбор на Испания), които по своето време също са били олимпийски състезателки.
С Майка си Радмила и баща си Любо Боневи
CN Kallipolis е изтъкан от стойности и от дете се научаваш да работиш в екип. Философия на клуба винаги е била (и продължава да бъде) да се работи за клуб/отбор и с уважение към съотборничките и треньорките.
Мисля, че това е ключът към успеха и доброто представяне на състезателките от клуба.
– Каква е ситуацията в испанския момент към момента и твоето място с оглед олимпийските игри в Рио. Как ще бъде определен съставът?
– Само за две години женският национален отбор падна от второ на пето място в класирането си на световни първенства. След смяната на треньорките през 2012 г. нещата не вървят добре. Загубиха позициите, които преди бяха сигурни и сега ще много трудно да бъдат възстановени. Този спад се дължи, според оправданията, на смяната на поколенията (в същото време връщат 38-годишната Джема Менгуал в отбора!!!!).
Това е неизбежно, винаги идват нови момичета в отбора, но трябва да знаеш да контролираш този процес. Доколкото знам, също са сменени планирането и методиката на тренировките. Сега залагат повече на физическите качества, а не на прецизността и качеството на тренировката, на което се наблягаше преди години и разбира се това се отразява!
В началото на следващата година е олимпийската квалификация, където ще се види кои страни ще се класират за Рио. Това ще бъде важен тест за националния отбор, тъй като ще се види дали са на правилния път да запазят олимпийския подиум.
В Рио могат да отидат само 9 състезателки, от които могат да плуват 8, плюс една резерва, ако стане нещо непредвидено. Тази година с връщането на Джема Менгуал в дуета с Она Карбоней, деветте места са вече заети. Джема няма да плува в ансамбъла, което означава че самата тя ще е резерва на ансамбъла и няма да може друго момиче да отиде на нейно място.
Съответно една от тези, които тренират сега с отбора няма да отиде в Бразилия. Местата в тима са преброени и всички са вече заети от момичетата, които са повече години в отбора и имат повече опит.
Очаквайте втората част на интервюто с Емилия Бонева, в която говори за спортната си фамилия, България и Христо Стоичков!!!