Радост Драганова: Спортът ме направи професионалист

 „Не знам броя медалите си. Останаха при родителите ми. За мен важното е на какво ме научи спортът – да не се отказвам, да правя същото и като бъда винаги професионалист”. Това твърди водещата на модното предаване „Модерно” по bTV Радост Драганова.

Малцина знаят, че юрист консултът към Софийска столична община е многократна шампионка по синхронно плуване.

Едва на 18 години Радост приключва със спорта без да е изявила таланта си напълно. Преди това в продължение на седем сезона е абонирана за златото.

Играе с набор-два по-големи  състезателки. Винаги за ЦСКА.

Любимата й партньорка е Велика Камбурова. Титли печели и със звездата от 90-те години на миналия век Мария Шпицер – също родена през 1975 г. в София.

 
„Тъкмо започнах да се докосвам до майсторство и бях принудена да се откажа. Учех за кандидатстудентски изпити, трябваше и да работя сериозно. Приеха ме студентка.

Нашите настояваха да работя, бях вече пълнолетна – спомня си Радост. – Окончателно от синхронното плуване ме отказа фобията към студа.

 

На яхтата Радост Драганова остава близо до водата
 
Тренирала съм дори на сняг в открития басейн „Диана”. Просто нямаше къде. Пръстите и устните ми бяха постоянно сини, често между упражненията бягах под душа. Накрая волята ми се прекърши.

Предадох се, както и много други момичета. 

А бях шампионка. Можеше да натрупам опит, да се науча как да овладявам емоциите си преди и по време на състезание.

Щях със сигурност да имам по-добри резултати”.

 
           Първото злато е плувно
 
Радост печели първото злато като плувкиня (на 25 свободен стил – б. р.). Запалва се по „синия” спорт още с тръгването на училище и в продължение на три години не изпуска тренировка. Сама ходи до басейна в Благоевград.

Там е разпределен като военен баща й Никодим.

По време на европейско първенство в София през 1985-а, семейство Драганови следи репортажите по националната телевизия. Кадрите от синхронно плуване на „Червено знаме” са впечатляващи.

Интервюто на Бистра Димитрова – създателят на този спорт у нас, е последният аргумент родителите да убедят щерката да се пробва. Притеснени са, че от плуването тя ще развие твърде широки рамене и ще стане мъжествена. 

 
Облечен във военна униформа, Никодим води малката директно при Бистра Димитрова, която става първата и единствена треньорка на водната грация.
 
„В групата имаше много момичета от всякакви възрасти. За Бистра беше важен крайният резултат, и в ЦСКА, и в националния отбор. 
„Започнах тренировки през есента на 1985-а. Постепенно започнах да ходя всеки ден на басейна. Сменях по два автобуса. Настоях да се явя на състезание и на шестия месец станах шампионка на соло.
 

Първата ми партньорка на дует беше Мария Шпицер. При децата бяхме неотразими и недостижими”, връща се в спомените си Драганова.

Условието на майка ми баща ми да продължа с каките беше да не намалявам успеха.

Учех в елитното 81-СОУ „Виктор Юго” , а после в 22-и до НДК. Паднеше ли балът под 5.50, приключвах със спорта.

 
             Спартанката

Синхронното плуване е изтощителен спорт и правехме много силови тренировки. Беше ми трудно, защото бяха по-малка и физически по-слаба по природа.
Тичахме много, а толкова да мразя тичането. Търпях без възражения.

Вярвах безкрайно в Бистра. Успехи се постигат само с безприкословно доверие към треньора.

Всъщност всичко дължа Бистра. На нейната амбиция и тотално себераздаване.

Взе ни с Велика Камбурова за 6 месеца в Марсилия, където беше подписала с местния клуб. Минах на индивидуален план, вземах си изпитите с отличен.

Бяха най-тежки времена за българските плувни спортове, но нашите ме подкрепиха.

Всъщност уговорката ми с тях се оказа много изгодна. Сега самата аз съм родител – имам 6-годишна дъщеричка и лесно мога да манипулирам Изабела, че ще има време за всичко, ако си научи уроците.

Проплува още в детската градина и има прекрасна техника, но няма да я правя избор вместо нея. Сама ще си реши, но ако избере синхронното плуване ще съм безкрайно щастлива”, завършва Радост.

             Водна идилия
 
В басейна влизам само, когато уча дъщеря ми да плува. Техниката й е много правилна.  

Завинаги оставам влюбена във водата. Тя носи особен вид покой. Гмуркам с акваланг, стигам до  20 м дълбочина. Изумена съм от подводния свят. Човек, който не може да плува, а се бори за живота си, не може да го усети.  

Не спирам да мечтая, че ще имам собствена яхта, на която ще събера любимите си хора.
 

 
Последната вдясно – в шампионските си години. Най-отляво са Велика Камбурова и Юлия Чубурова
 
               Работещо момиче
 
„Исках да уча медицина, а завърших право. Докато следвах работех по четири часа в компания за медицинска статистика, която изследваше фармацевтичния пазар у нас.

Ангажиментът ми се състоеше в събиране на данни за продажбата на всякакви видове лекарства. Откри свободни позиции в общината по моята специалност и се явявах на конкурс.

 
Сега съм началник на сектор административно обслужване, който е към правния отдел на Столичната община (признанието е за списание „Плуване & Водна топка” през лятото на 2011 г. – б. а.). Занимавам се с преглед на документация издаване на разрешителни на строежи за всякакви обекти – жилищни, инфраструктурни.

Всичко ново, което се строи в София – пътища, канали, ток, вода, реклама. Всичко, което на практика е част от града.


Като водеща на „Огледала”


За предаването се „Огледала” се явих на кастинг. Бях работила преди нова в БНТ, също в модно предаване. Тогавашният главен архитект Стоян Янев ме попита ще се справя ли и няма ли да уроня престижа на общината.

После ми пожела успех.”

 

Вашият коментар