Пръски от историята

 

Свилена, Албена Ненкова, Елина Шайлекова, Ирина Димитрова, Виктория Здравкова и Мирослава Берова (отляво на дясно) са сред пионерките на синхронното плуване у нас 

Първи български плувен сайт връща лентата на историята за родното синхронно плуване от датата на създаването до най-големия му успех – олимпийското участие на дуета Ася Анастасова /Богдана Зарева в Атина 2004 г. Статията беше публикувана в един от първите броеве на списание „Плуване & Водна топка”, което неусетно чукна 4 лазарника. Благодарение на ПБПС историческата публикация сега достига до по-голям брой приятели на водните спортове. 

Спортните историци твърдят, че първите официални състезания по синхронно плуване са били проведени през 1945 г. в САЩ. Били вдъхновени от австралийки синхронистки. Иначе първите демонстративни изпълнения са от далечната 1882 г. във Великобритания. ФИНА признава официално спорта през 1952 г., когато по време на олимпийските игри в Хелзинки създава специален комитет по синхронно плуване към Международната федерация по плуване за аматьори. Олимпийската премиера на спорта е през 1984 година – в Лос Анджелис.

Синхронното плуване е особен спорт – по характерен признак е художествен вид спорт, по състав на участниците е женски спорт, по условия за провеждане на надпреварата е вариативен многобой. Една от най-главните отличителни черти на този спорт е субективното съдийство.  В крайна сметка синхронното плуване е многофункционален вид спорт, който съчетава в себе си елементи на всички водни спортове, плюс елементи от художествената гимнастика, хореографията, акробатиката и аеробиката.   

Българското начало

България няма писана история на плувния спорт синхронно плуване. Вероятно няма и да има. Причината е прозаична – няма кой да я напише, а и никой няма да извади от джоба си 3000 лева, за да плати отпечатването.

Първата демонстрация на този спорт се провежда през 1960 г. с осем плувкини-студентки (тогава спортът се нарича художествено плуване). Историята не е съхранила името дори на една от тези плувкини, нито мястото и басейна на демонстрацията. В други страни имената на тези студентки-първопроходчици щяха да бъдат написани на паметни плочи, а у нас не знаем дори едно име.

Същата година този спорт започва да се изучава като учебна дисциплина във ВИФ. Официални състезания започват да се провеждат от 1983 г. Първият отбор се формира в софийския „Академик” от безподобната Бистра Димитрова. Тя е една от основоположничките на този красив спорт. Треньорка на първия национален отбор за периода 1981-1992 г. Д-р Димитрова е блестящ преподавател, неуморен радетел, смайващ треньор, главозамайващ експерт, верен другар, учудващ полиглот, задълбочен учен, обичаща до полуда този спорт.

С огромни заслуги за прощъпалника на синхронното плуване в България са още доц. Бисерка Серафимова, Светла Славчева, Светлана Костова, Кина Желева, Мария Бинева, Румяна Бойчева, Нешка Балова.

 

 

 

На първото републиканско първенство през 1983 година шампионка на соло е плувкинята-делфинистка от „Левски-Спартак” (Сф) Ирина Димитрова. Извоюва девет републикански титли в дисциплината. Многократна шампионка е и на ансамбъл. Абонираната участничка на европейски първенства и международната съдийка от листата на ФИНА и ЛЕН беше треньорката, която изведе до исторически дебют на олимпийски игри синхронното ни плуване.
След оттеглянето на Димитрова дългогодишен хегемон – през 90-те години стана Мария Шпицер.

 

Мария Шпицер

Дъщерята на бившия национал по водна топка и ас на ЦСКА Александър Шпицер е непобедима в продължение на 13 години – във всички възрасти. Играе на шест европейски първенства, все финалистка е. Напред я дърпа конкуренцията с емблемата на варненското синхронно плуване Галина Ангелова. 
Безспорният връх обаче записва дуетът Ася Анастасова-Богдана Зарева. Състезателките на Ирина Димитрова регистрират дебютното участие на България на олимпийски игри в Атина през 2004 г. Година по-рано изумяват специалистите с представянето си на първенството на планетата в Барселона.

 

 

                                      Спомените на една от първите

                               българска синхронистка – Ева Рачева

През 1980 г. баща ми доцент Тодор Рачев (един от най-добрите специалисти в спортната методика у нас – б. р) настоя да сменя спорта, защото ме приеха в националният отбор за девойки по плуване и той не искаше. Майка ми Елида Рачева ми каза, че Бистра Димитрова иска да основе отбор по синхронно плуване. Уреди ми среща с нея на столичния басейн „Октомври”. На тази среща Бистра ме очарова с обясненията си за синхронното плуване и ми показа във вода основната трамбовка и малко фигури. От там на татък решихме да събираме момичета за нашият отбор. Започнахме редовни ежедневни тренировки.

Всъщност аз съм първата синхронистка в България. Привлякох за каузата Мирослава Берова. Тя ми беше най-добра приятелка заради нея съм в момента в Германия. С нея тренирахме заедно плуване при Изов и Андонова.

 

 

 

Третата синхронистка беше Албена Ненкова и след това вече дойдоха Милена Карашева, Нина Филипова Весела, Мариета Куцупарова, Албена Габровска, Любима Япръкова, Елина Шайлекова, Ирина Димитрова и Ина Джамбазка. Тогава Албена Ненкова и Мариета бяха резерви, другите момичета бяха в основният състав. Тренирахме на басейн „Октомври” през зимата а през лятото на „Левски-Спартак”, там се проведе и първото републиканско по синхронно плуване.

 

Нямахме още хореографка и тренирахме с Бистра балет и силова тренировка по два пъти на ден. Всички от основният състав бяхме в спортни училища и имахме тази възможност. След като построиха басейна на ЦСКА през 1985-а тренирахме само там. На европейското първенство през същата година взех участие на соло. Не се класирах зле за тогавашното ни ниво, липса на традиции и достатъчно знания. Това си беше нормално.