Снимка: Алексей Иванов, „СЭ”
Наша читателка настоятелно ни помоли да напишем нещо за синхронното плуване от отминалата неотдавна олимпиада в Лондон, тъй като „няма нито ред анализ за този вид спорт”. Честно казано – не повярвахме, но нашата епистоларна фенка се оказа права – не открихме и една дума анализ на езика на Христо Ботев за този изключително красив и атрактивен плувен спорт. Тук вина имат и българските синхронистки – самите те не могат (не смеят?, нямат желание?, не умеят?, не ги интересува?) да си рекламират спорта. Но това е друга тема.
Ще се съсредоточим върху ансамблите защото те са еманация на разположението на силите в синхронното плуване. Няма как случайно да събереш 8 момичета да се състезават на световно ниво и да взимат олимпийски медали: 2, 3, 4, 5 – може, 8 – не може.
След като внимателно изгледахме видеозаписите в ЮТюб от състезанията на ансамблите в синхронното плуване бихме могли да кажем следното.
Първо, значението на визията на състезателките в този вид спорт нараства, но все пак не е номер едно (все още). Синхронистките са като извадени от първа корица на водещ, скъп и лъскав моден журнал. Силен грим, много желатин в косите, смайващи прически, щипки на носа, ярко и привличащо червило, изключително ефектни бански, притежават удивително красиви лица и съразмерни фигури и телосложение – истински хубавици.
Второ, музикалният съпровод се подчинява на композицията и играта, а не обратното. Всеки избира това, което смята че ще въздейства силно първо, на публиката, второ, на съдиите. Почти всеки отбор се съобразява с националните особености при подбора на музиката. Това вероятно се прави с цел да се играе по инстинкт. Националната музика се засмуква едва ли не с майчиното мляко – знаем за нашите неравноделни тактове, които обаче не са най-подходящи точно за синхронното плуване. Но всеки българин, дори и пълно „дърво”, може да ги заиграе, даже да му ги пуснат след събуждане.
Трето, китайките са много далеч от златото, макар и да тръбяха, че ще бият руските девушки. Още през април т.г. те направиха бомбастични изявления, че били във връзка с „Цирк дьо Солей”, че имат супер синхронистки, че ще „смачкат рускините”. По принцип така не се говори, освен ако китайките не са били посъветвани да го сторят – в спорта се използват такива прийоми, за да извадиш от равновесие противника. Големите държави го правят – имат на щат социални психолози към отборите (със заплати по $5000-7000 на месец), в чиито задължения влизат и използване на методи за психологическа спортна борба с противника. Дори ни се стори, че китайките при ансамблите не заслужаваха и второто място. По скромното ни мнение испанките ги превъзхождаха, но съдиите решиха друго. Китайките не са от класата на рускините. Те криеха до последно съчетанията си от чужди очи, но не впечатлиха с нещо особено. Вероятно и по инерция се добраха до среброто.
Четвърто, испанките играха много добре. Изключителни майсторки, влагат в представянето си страшно много страст, което няма как да не се усети и да не се предаде на публиката. Те това и целят. Да „манипулират” публиката, която като се разшуми и развика да „омилостиви” съдиите. Тук, обаче не стана. Испанките останаха трети. Препоръчваме на всички, които се интересуват от спорта синхронно плуване да гледат отново и отново изпълненията им. Има какво да се „купи” от тях. Какви скокове и изхвърляния правят само – свят да ти се завие.
Пето, рускините са номер едно и разликата между тях и другите дори се е увеличила. След финала те хвърлиха във водата главната си треньорка – легендарната Татяна Покровская. Тя пък се ожалва в едно интервю, че като я хвърлили в басейна, телефонът й се бил повредил, но философски заключава: „Какво значи един телефон, пред олимпийското злато”. Но и Покровская си я бива. Пипа с желязна ръкавица. Тя правела (по собствените й думи) следното – събирала момичетата в боен юмрук и ги държала до самия край в напрежение. Надъхвала ги и срещу китайките: „Ако се вкиснете пред китайките никак няма да бъде добре.” Главната продължава: „Знаете, че при мен се сменя вече четвърто поколение, но талантите не свършват. Вземете Ищенко – умна, интелигента девойка. Обожавам я. За всички тя е авторитет. Наташка е нашата прима. А Светка Ромашина? Умна, твърда, волева. Беше с болно рамо, на какъв човек и спортист е само.”
Да, талантите в руското синхронно плуване не свършват. Рускините имат тотална доминация в този вид плувен спорт и стават все по-силни и по-силни. На мястото на старите напират нови, още по-нахъсани. Част от „старите” отиват в заслужен отдих – все още не се знае обаче кои. Покровская дословно казва за тях: „В края на краищата девойките трябва да се омъжат, да родят деца. Но лидерките – Ромашина и Ищенко трябва да останат.” Да, даже в Русия от синхронното плуване не можеш да се изхранваш. Трябва да се омъжиш, да отгледаш деца, да започнеш да опъваш ежедневния каиш. Кое от двете е по-важно – златото или семейството? Трудно е да се даде отговор на този сложен, екзистенциален въпрос.
Класиране в Лондон
Ансамбли
1. Русия 197.030
2. Китай 194.010
3. Испания 193.120
4. Канада 189.630
5. Япония 187.630
6. Великобритания 175.440
7. Египет 155.960
8. Австралия 154.960