Грег Луганис е яркото доказателство, че спортът и драмата неизбежно вървят ръка за ръка. Най-великият от асовете в скоковете във вода е зарязан от родителите си още като бебе, осиновен е на 8 месеца. Американецът е фаворит за олимпийското злато в Москва’80, но заради бойкота на САЩ остава такъв само на хартия. Вече като безспорен властелин на кулата за скокове на игрите в Сеул’88 Луганис гони златен дубъл. Успехът значи пробив за историята като първия състезател с двоен триумф на поредни Олимпиади.
По време на квалификациите той си удря главата в 3-метровия трамплин. Разбито е самочувствието му, концентрацията му.
И това не е всичко. Олимпийският басейн е обагрен с кръв. Никой освен треньора и личния лекар не знаят, че е носител на вируса ХИВ. Крие и ужасна тайна, която не само ще го дискредитира тотално, но и ще го анатемоса. Заразил го е неговият мениджър и приятел Джим. Същият, който го докарва до фалит малко след това. Изгарящото чувство за вина и срамът обаче отстъпват пред амбицията на спортиста, когото журналистите наричат Лугинес – заиграване с фамилията и рекордите му. Именно битката на демоните в супершампиона е във фокуса на Biograph.
С мощни и елегантни изпълнения той промени представите за скоковете във вода
За Грег Луганис скоковете са бягство от реалността от момента, в който разбира, че е серопозитивен. След световното първенство в най-населения и голям еквадорски град Гуаякил през 1982 година, където става първият в историята, получил десетки от всички съдии, регистрираните случаи на заразени със СПИН в САЩ започват да се превръщат в тревожна статистика. С всеки месец броят на заболелите се удвоява. Всеки нов ден се ражда с новината за още петима серопозитивни. Изходът винаги е един и същ – фатален. Лечение няма. Най-нервно е в гей средите. Там пораженията чудовищни. Обществото е настръхнало срещу „меките китки”. В допитване 51 на сто от американците заявяват, че гейовете трябва да бъдат поставени под карантина. В последвалите протести нежните активисти са арестувани от полицаи, които носят гумени хирургически ръкавици като предпазна мярка.
През декември 1987 г. Грег се мести от родната Калифорния в Мишън Бей, щата Флорида, където смята, че е подходящо да проведе подготовката за Олимпийските игри в Сеул. По това време негов сексуален партньор е Джеймс Бобит. Той е и негов мениджър. В разгара на тренировките Луганис получава тревожно обаждане от приятеля си. Едвам диша. Оказва се, че му телефонира от болницата, където са му направени изследвания.
Кръвният тест показва,
че е болен от СПИН
Паникьосаният Луганис се тества. Диагнозата е присъда – той е носител на вируса ХИВ.
„Беше олимпийска година, много важна година, а аз трябваше да си стегна багажа, да се прибера у дома, да приключа със спорта и да се навра в миша дупка. Не исках да застрашавам живота на никого. Така, че нямаше как да участвам на състезания”, спомня си Луганис.
Минават няколко седмици преди той да събере кураж и да каже на треньора си. Тънък психолог и специалист с дългогодишен опит, Рон О’Брайън усеща, че възпитаникът му проявява нетипична нервност. Разконцентриран е. След една от тренировките Рон дърпа Грег в треньорската стая. С признанието идва облекчението.
„Бях като поразен от гръм. Това ли беше краят на приказката? Какво ще правим оттук насетне? Ще успеем ли да се справим с тази смъртоносна ситуация и да излезем изобщо живи от нея? Това бяха въпросите, които щурмуваха мозъка ми един през друг”, спомня си Рон О’Брайън във филма за възпитаника му „Отново на борда”.
В този момент треньорът иска всячески да скрие от Луганис, че е не по-малко изплашен от него. Уверява го, че с цената на всичко и заедно ще излязат от кризата. И то като победители.
В същото време демонстрациите на хомосексуалистите стават все по-масови. Исканията за по-голяма толерантност и разбиране водят до лавина от арести. Нервността в американското общество е на прага на търпимостта. В такава стресова и абсурдна обстановка заподозреният във влечение към собствения пол Луганис трябва да тренира.
„Не бях гей активист, а
спортистът с олимпийска мечта
Много малък кръг от хора знаеха за положението ми. И те ме окуражаваха, че най-здравословното за мен е да се фокусирам върху тренировките. Да не се отказвам от мечтата за олимпийското злато”, връща лентата на спомените измъчваният от угризения Луганис.
Лечението му е изключително тежко и агресивно. Третират го с AZT, което е първото лекарство, даващото някаква, макар и бегла надежда, на обречените по онова време болни от СПИН. То обаче има странични ефекти, нанася тежки поражения на черния дроб, бъбреците. Причинява и рак. Шампионът трябва да приема лекарствата на всеки 4 часа. Така, че практически не може да спи. Освен това
медикаментите забавят реакциите му,
правят го неадекватен, гади му се
„През 1988 г. започна моята истинска любовна афера със скоковете. Защото те бяха моето спасение. Обичах да тренирам, да се концентрирам върху нещото, което ми носеше най-голямо удоволствие. И най-важното – радвах се, че тренирам като за последно. Защото осъзнавах, че може и да не ми остава още много живот. И фактът, че 25 години по-късно мога да споделям тези истории е като благословия за мен.” С тези думите Луганис открива всяка лекция като щатен мотиватор в националния отбор на САЩ. Беше нает като такъв през 2010 г., а приносът му в Лондон две години по-късно беше ключов американците да спечелят общо 4 медала, включително и първото злато при мъжете след неговия триумф в Сеул.
За Луганис единственият начин да бъде запомнен след Летните игри в Южна Корея е той да запише постижение равносилно на геройство. Такова, което не се отдавало на никого преди него. Трябва да регистрира златен дубъл на втора поредна Олимпиада. Това обаче е немислимо, ако разкрие статуса си на ХИВ-позитивен.
Големите очаквания оказват огромно напрежение още преди той да си е сложил банския костюм.
И тогава настъпва
драмата
В квалификациите на 3 м трамплин удря главата си в дъската. За щастие не изпада в безсъзнание и излиза по-най-бързия начин от водата. Не чувства болката, нетърпима за всеки друг. Не дава докосват кървящата му рана. Но не за да не я замърсят, а за де не заразят. Не може да го прави дълго. До следващия скок остават по-малко от 20 минути. Лекарят на отбора Джим Пъфър обработва раната без ръкавици. Действа на метър от окървавения басейн. По-късно треньорът О’Брайън ще признае, че в този момент изобщо не е мислил за опасността, на която той и възпитаникът му са изложили останалите. „Работехме твърде дълго и всеотдайно, за да позволим на един инцидент да сложи кръст на усилията и мечтите ни. А Грег нямаше как да разчита на себе си, ако аз не го бях накарал да повярва в мен”, разкрива хладнокръвно тренерът.
И така Луганис се мобилизира и прави най-големия сбор от точки в пресявките, за да си открие пътя към финала. И тук е моментът да отделим повече място на спортния феномен Луганис. Петкратният световен шампион е символ на съвършенството в скоковете във вода. За спорта си той е Майкъл Джордан и Микеланджело в едно. Дори в най-слабата си спортна форма, в скоковете за стиковка на съдиите той дърпа с точка-две аванс пред съперниците.
Тялото му е жилаво,
стегнато и симетрично
Дори и сега, когато е на 55 години. Неговата коремна преса прилича на ренде за стържене на плодове и зеленчуци. Толкова орелефено, групирано и пропорционално е. Такова е благодарение на стотиците хиляди упражнения и повторения на коремни преси, но също и заради ниския процент подкожна мазнина – 7 процента. Качеството и ефективността на мускулите му е съизмерима с тази на спринтьорите от световна класа. Единствените хора с по-нисък процент мазнини са маратонците, скибегачите и разбира се Майкъл Джордан (4%). Мускулатурата на Луганис е толкова тренирана, че когато през 1983 г. медицинска сестра се опитва да му бие инжекция, за да го подготви за операция от апендицит, иглата се огъва на 90 градуса. Скачачът дори не разбира.
Показателни за неговата мощност и взривната сила са физиологичните тестове в лабораторията към Калифорнийския университет през същата тази година, когато резултатите показват, че има всички предпоставки да влезе в шпайковете на великия лекоатлет Карл Люис. Вертикалният му отскок от 80 см го поставя редом до най-добрите забивачи в Националната баскетболна асоциация (НБА). Биопсията показва, че белите мускулни влакна са 70 процента. Толкова имат най-качествените спринтьори в леката атлетика. Това обяснява неговата експлозивност на трамплина, изстрелваща го не само в по-висок скок от конкурентите му, но и даваща му по-голяма възможност и гъвкавост да прави по сложни скокове. Да извършва по-красиво, прецизно, икономично своите винтове, чупки, „делфини” изобщо всички елементи в неговия спорт.
Чак през 2010 г. се завърна на басейна. Този път като треньор
И така, едва класирал се за олимпийския финал на 3 м трамплин в Сеул, Луганис поглъща поредната порция хапове, но не може да заспи. През това време медиите в САЩ не спират да го героизират. „Безстрашният американец се завърна в басейна. След като без малко не се обезглави” и „Луганис защити титлата и се запъти към историята”, тръбят заглавията на водещите вестници за последвалия триумф на 3 м. Четири дни по-късно той е №1 и на кула. В предпоследния 9-и кръг в битката за златото той изостава от китаеца Ни Ксионг. Нуждае се от 85 точки. Записва 86,70 т. и циментира мястото си в пантеона на славата. Едва изпитал облекчението от свършената работа, сладостта от осъществената мечта и равносметката от извървения път, за който ще получи наградата „Олимпийски дух на годината”, той унива.
Време е да сложи
край на приказката
Налага му се бързо да се адаптира с живота на спортен пенсионер. Дотогава не е обръщал внимание на банковите си сметки и авоарите изобщо. Поверил е грижата на приятеля си и мениджър Джеймс Бобит. Гласувал му е пълно доверие до момента, в който установява, че въпреки всичките премии за титли, отличия и демонстрации, в наличност срещу името му има едва 2 хиляди долара. Уволненият на мига Джеймс обаче продължава да играе курвачката. Започва да захранва жълтите медии с мръсните тайни на шампиона. Заплашва го директно със саморазправа, убийство,
обещава му да
го заведе в Ада
Така развенчаният мениджър и интимен приятел директно застрашава лечението и репутацията на Грег. В крайна сметка Калифорнийският съд постановява, че Бобит няма право да се приближава на по-малко от 400 м от скачача. Година по-късно Джеймс умира от усложненията на СПИН. Въпреки че не поддържа контакт с него, Луганис го подпомага финансово до сетния му дъх. Скоро и самият шампион започва да живее с мисълта, че и неговите дни са преброени. През 1993 г. губи драстична част от теглото си. Празнува 33-ия си рожден ден като сбогуване с приятелите, света и живота. След месеци на главоблъсканица стига до заключението, че не може повече да се измъчва от угризения, срам и чувство за вина. И прави най-смелата постъпка в живота си – решава да излее тайните си в автобиографична книга. Доверява се на журналиста Ерик Маркъс. В предварителните записи за книгата майка му Франсис Луганис го
пита дали ще разкрие,
че е гей
Дали ще успее да понесе и приеме реакциите на пуританите и обществото.
Телевизиите ежедневно го облъчват с информации за състоянието на други двама велики американски спортисти, които са засегнати от бича на века – тенисиста Артър Аш, който ще почине по-късно от СПИН и фамозния баскетболист Ървин Меджик Джонсън (на когото Biograph посвети огромен портрет), също като него ХИВ-позитивен. За разлика от любимците на Америка, той е гей. А това променя всичко.
През 1995 г. скачачът прави публично признание. „Аз съм Грег Луганис. Аз съм гей и съм серопозитивен. Не знам колко живот ми остава, но трябваше да направя признанието. И то сега!”, с тези думи той открива брифинга. Журналистите са безпощадни като инквизицията в най-добрата си форма. Бомбардират го с постоянни повтарящи се въпроси. Най-болезненият от тях е как е могъл да постави в риск толкова много хора, заради спортната си амбиция. Милост нямат дори дипломатите в гилдията Лари Кинг и Опра Уинфри. Те обаче му действат пречистващо и той се излива в автобиографията си.
Прошката идва
с представянето
на „Да пробиеш до повърхността”. В книгата той говори за всички драми и сътресения в комплицирания си живот. Разкрива как зарязаното от родителите си бебе с корени от екзотичната островна формация Самоа, родено на 29 януари 1960 г. в Ел Кахон (Калифорния) е отгледано от Франсис и Питър Луганис. Обяснява каква е причината мургавият скачач с леко дръпнати очи да носи такава фамилия – осиновителят му е от гръцки произход. Споделя кошмара на непрестанно обиждания на расова основа шампион. Дори в годините му на триумф и слава. Насища страниците на книгата с всичките си вътрешни демони.
При цена от 23 долара още с появата си автобиографията оглавява класацията за бестселърите в САЩ. Опашките пред магазина, в който Луганис представя с автограф „Да пробиеш до повърхността” се точат през две улици. Изправили се очи в очи, неговите фенове не спират да го хвалят за куража му. Представителите на гей-общността уверяват човека, който с мощността и елегантността на скоковете си промени разбиранията за спорта си, че личният му пример им е вдъхнал увереност да защитават правата си. Благодарение на Грег Луганис болните от СПИН също намериха смисъл да се борят.
_6855.jpg)