На снимката: Женският национален отбор на България по скокове във вода за Универсиада 1961 г. в София. Отляво, надясно: Златка Георгиева, Лиляна Зарева, Любомир Михайлов (треньор), Константина Ташева и Виолета Георгиева
Уникална снимка
Любителите на скокове във вода виждат с очите си една уникална снимка – един от първите женски национални отбори по скокове във вода на България изобщо, събран за Универсиадата (световни студентски игри) през 1961 г. в София. Вероятно това дори е първият национален отбор, но не може да се твърди със сигурност, защото този красив спорт няма писана история у нас. Няма ентусиаст, който да я напише, а и няма да се намери никой, който да му плати дори и минимален хонорар за този къртовски труд.
Лицата от снимката
Сниманите на тази фотография са първопроходците на този спорт у нас. За най-първите пък – Георги Гайдарджиев и Борис Лимонов (състезавали се през 30-те и 40-те години на миналия век) – сведенията са съвсем оскъдни, да не кажем никакви. Константина Ташева (първата отдясно на треньора) печели бронзов медал на трамплин на Универсиадата в София, което е епохален успех. Тя има 12-годишна състезателна дейност, увенчана с девет републикански титли. През 70-те години на миналия век става треньорка в „Левски-Спартак”, където неуморно и всеотдайно се труди за просперитета на този спорт. Виолета Георгиева (втората отдясно на треньора) започва да се състезава през 1960 г., а последната й надпревара е през 1973 г. Печели множество медали у нас и в странство. Впоследствие се отдава на треньорска работа заедно със съпруга си Любомир Михайлов (мъжът с костюма). Любомир Михайлов (за съжаление вече покойник) е изключителен треньор, създател на българската школа по скокове във вода. Извежда Петър Георгиев (Пупича) до европейска титла на трамплин през 1983 г. в Рим. Двамата съпрузи се установяват в Сандански където много дълго време подготвят и тренират най-добрите български скачачи. Днес усилията им са напълно и безвъзвратно поломени – базата е разграбена и разтурена, а скоковете във вода в града кръстен на царот на Пирин са се върнали на напълно аматьорско и посредствено ниво. Все едно нищо не е било. Историята има тъжен край…