Особена порода са маратонците. Борят се със съперниците, километрите, условията. И най-вече със себе си. Какво да кажем за плувните маратонци в открити води.
Гордее се с първия носител на СК в това предизвикателство – Димитър Петров- Мутата.
Изумява света с 6 рекорда за Гинес – Добри Динев.
Има бронзова медалистка от европейско първенство – Иванка Моралиева (Мадрид 2004 – бронз на 25 км).
И световен шампион при ветераните, както и 12-кратен първенец в единственото преплуване между два континента (Истанбулското) – Димитър Виденов.
В тази славна плеяда Първи български плувен сайт няма как да пропусне Мириона Моева, която въртя километри без прекъсване в продължение на денонощие.
Мари остава неотлъчно до водата в качеството си на важния човек в отдела по продажби към производителя на плувна екипировка Delfina.

Мириона получава поздравления от Стефан Златаров – една от големите фигури в българските плувни спортове
– Мириона, припомни големите си успехи и постиженията – участия на състезания, голямото плуване без прекъсване. Колко километра навъртя и кога беше събитието?
Тогава изплувах 85,617 км.
Целта ми беше да подобря постижението на Сюзън Маруни (Австралия) 93,600 км, но не ми се получи.
По-късно открих, че световният рекорд е на Кели Дрифелд (Австралия) – 95, 657км, а европейският стандарт на Ирене ван дер Лаан (Холандия) – 82,100 км.
И освен ако няма някъде необявено друго плуване на жена (Русия например или Германия), моето постижение е най-доброто в Европа за момента.
Маратонското плуване придоби съвсем различен облик благодарение на него – не изглеждаше, далечно и невъзможно, а въпрос на желание и воля.
За тези, които тренирахме при него, плувните дисциплини не свършваха с 800 м кроул за жени и 1500 м кроул за мъже, а с 5 км, 10 км или 25 км или с мечта да преплуваш Ламанша например.
Исках да е някой, който знае какво означава да плуваш маратон, да има опит, не тепърва да открива особеностите.
Така стигнах до Васко Стоянов.
Той също е от този „клуб 24” (има колосални плувания и участия на Iron Men).
Имах страхотен респект към него, който се затвърди във времето.
Той ме научи как да „слушам себе си“ във водата и да и да и се наслаждавам, а не да се боря с нея – важно условие, ако се стремиш да извлечеш най доброто на което си способен.
Плувецът трябва да е подготвен еднакво добре и психически и физически – задачата му е достатъчно трудна – часове работа в да кажем „непривична“ среда.
Не можеш да се „изключиш” за 5 часа, както и не можеш безкрайно да се противопоставиш на физическата умората.
Трябва да си сигурен какво и колко можеш ако не искаш да се разочароваш от себе си.
После обаче установяваш, че си объркал с броенето и започваш или да си тананикаш или пускаш в ход е въображението.
Или другия вариант – като настъпи умората внимаваш за техниката си и си следиш движенията и пак малко или много не усещаш как напредва времето и дистанцията.
Ако не беше Петър Стойчев, щеше да продължава да се говори за него само като за екзотична част от българското плуване.
Това е тежка дисциплина, която изисква специфични качества.
Много усилия и постоянство за доста продължителен период.
По този начин става „непривлекателен“ за повечето плувци.