Мириона Моева: 85,617 км за едно денонощие

Особена порода са маратонците. Борят се със съперниците, километрите, условията. И най-вече със себе си. Какво да кажем за плувните маратонци в открити води. 

Всичко е срещу тях. Най-вече в България – страната, която има световен шампион в плувния маратон – Петър Стойчев, който е и носител на безпрецедентните  11 Световни купи.

Гордее се с първия носител на СК в това предизвикателство – Димитър Петров- Мутата.

Изумява света с 6 рекорда за Гинес – Добри Динев.

Има бронзова медалистка от европейско първенство – Иванка Моралиева (Мадрид 2004 – бронз на 25 км).

И световен шампион при ветераните, както и 12-кратен първенец в единственото преплуване между два континента (Истанбулското) – Димитър Виденов.

В тази славна плеяда Първи български плувен сайт няма как да пропусне Мириона Моева, която въртя километри без прекъсване в продължение на денонощие.

Мари остава неотлъчно до водата в качеството си на важния човек в отдела по продажби към производителя на плувна екипировка Delfina. 



Мириона получава поздравления от Стефан Златаров – една от големите фигури в българските плувни спортове

– Мириона, припомни големите си успехи и постиженията – участия на състезания, голямото плуване без прекъсване. Колко километра навъртя и кога беше събитието?

 
–  Успехи, които заслужават внимание, съм направила в маратонското плуване. Такова безспорно е 24-часовото плуване в басейна на Спортната палата през 1998 година.

Тогава изплувах 85,617 км.

Целта ми беше да подобря постижението на Сюзън Маруни (Австралия) 93,600 км, но не ми се получи.

По-късно открих, че световният рекорд е на Кели Дрифелд (Австралия) – 95, 657км, а европейският стандарт на Ирене ван дер Лаан (Холандия) – 82,100 км.

И освен ако няма някъде необявено друго плуване на жена (Русия например или Германия), моето постижение е най-доброто в Европа за момента.

 
– Кой те запали по маратонското плуване?
 
– Добри Динев. Имах късмета да плувам под неговото ръководство в „Осъм“ (Ловеч).
 
Той е жива легенда – беше направил неща, които те карат да се замислиш за границите на човешките възможности.

Маратонското плуване придоби съвсем различен облик  благодарение на него – не изглеждаше, далечно и невъзможно, а въпрос на желание и воля.

За тези, които тренирахме при него, плувните дисциплини не свършваха с 800 м кроул за жени и 1500 м кроул за мъже, а с 5 км, 10 км или 25 км или с мечта да преплуваш Ламанша например.

 
– Как работеше в тандем с Васил Стоянов? Какво научи от него?
 
– Когато реших, че ще насоча усилията си в маратонското плуване, започнах да търся при кого да тренирам.

Исках да е някой, който знае какво означава да плуваш маратон, да има опит, не тепърва да открива особеностите.

Така стигнах до Васко Стоянов.

Той също е от този „клуб 24” (има колосални плувания и участия на Iron Men).

Имах страхотен респект към него, който  се затвърди във времето.

Той ме научи как да „слушам себе си“ във водата и да и да и се наслаждавам, а не да се боря с нея – важно условие, ако се стремиш да извлечеш най доброто на което си способен.
 

Може би нямаше да се захвана с 24-то плуване, ако не беше той – подкрепи ме без следа от съмнение, когато му съобщих, какво съм намислила и така продължи не зависимо от трудностите които срещнахме по организацията и самото плуване после.
 
– Кое е най-голямото предизвикателство за плувния маратонец?
 
– Правилната себеоценка и монотонността.

Плувецът трябва да  е подготвен еднакво добре и психически и физически – задачата му е достатъчно трудна – часове работа в да кажем „непривична“ среда.

Не можеш да се „изключиш” за 5 часа, както и не можеш безкрайно да се противопоставиш на физическата умората.

Трябва да си сигурен какво и колко можеш ако не искаш да се разочароваш от себе си.

 
– Как преодоляваше монотоността при дълги плувания, тананикане, мислене по определени теми…
 
– В открити води – не се усеща толкова, виждаш как се променя пейзажа отстрани и „виждаш“ че търпиш развитие, освен това някъде наблизо има и друг състезател, с който внимаваш да не избяга или да не те настигне и някак си по-неусетно минава дистанцията.
На басейн, нещата стават малко по различни (особено ако имаш контролно на 25 км например) – в началото по инерция броиш дължини, ако пък и гледаш хронометъра отстрани и гониш време, не усещаш как си навъртял километраж.

После обаче установяваш, че си объркал с броенето и  започваш или да си  тананикаш или пускаш в ход е въображението.

Или другия вариант – като настъпи умората внимаваш за техниката си и си следиш движенията и пак малко или много не усещаш как напредва времето и дистанцията.

 
– Защо, въпреки че имаме световен шампион в маратонското плуване и традиции, достатъчно е да споменем Добри Динев, Васил Стоянов, Димитър Петров-Мутата,  Иванка Моралиева, Димитър Виденов, не успяхме да се изградим звено за маратонското плуване?
 
 – Ако изключим морските ни градове и тези по Дунава, маратонското плуване не е толкова популярно.

Ако не беше Петър Стойчев, щеше да продължава да се говори за него само като  за екзотична част от българското плуване.

Изграждането на един маратонец става много по-бавно. 

Това е тежка дисциплина, която изисква специфични качества.

Много усилия и постоянство за доста продължителен период.

По този начин става „непривлекателен“ за повечето плувци.
 

Вашият коментар