Публикувам този анализ-предложение в навечерието на предстоящото отчетно-изборно събрание на Българската федерация водна топка на 24 февруари в София с ясното желание след него спортът да излезе по-обединен и по-стабилен. Което означава – и по-готов да посрещне предизвикателствата и да тръгне напред във финансово, организационно и спортно-техническо отношение.
Основна цел. Стабилизиране на водната топка у нас чрез масовизиране и популяризиране на спорта с повече състезания, по-добър мениджмънт и постепенно изграждане на национални отбори при подрастващите в двата пола, които да станат основа на представителни отбори за мъже и жени след 5-8 години. Целта няма как да бъде изпълнена без наличието на жизнени и работещи клубове, активна федерация и добър мениджмънт на спорта, който да спомогне за по-доброто му финансиране на всички равнища, както и с наличието на собствена база на федерацията. Естествено, че трябва и повече доверие между клубове и федерация.
Основен проблем. Дългът на БФВТ към държавата, който трябва да се плаща до края на 2016 г. по 3500 лв. месечно или общо по 42 000 лв. годишно.
Уточнение. Спортно-технически въпроси в този анализ съзнателно не са засегнати, защото те трябва да са дело и отговорност на специалистите по водна топка в клубовете и на спортно-техническите органи на БФВТ.
І. ОБЩИ ПОСТАНОВКИ
През 2015 и 2016 г. основната цел няма как да не бъде съобразена с основния проблем, който ще тежи на БФВТ и на водната топка като цяло още 2 години. В този смисъл решаването на проблема с дълга беше и ще продължава да е най-важната задача на БФВТ и с него трябва да се съобразяват всички действия на федерацията, а оттам и на клубовете. Вече няма значение, че този дълг въобще не е доказан и на практика измислен от държавата. Актът на подписване на съгласие за разсроченото му плащане от БФВТ в края на 2013 г. означава, че БФВТ е признал дълга.
Обективните реалности в България са такива, че правят много трудно или почти невъзможно намирането на спонсори или друго външно финансиране извън водната топка по въпроса с дълга. Което съвсем не означава, че не могат да бъдат търсени и намерени пари от спонсори и рекламодатели за важни дейности на БФВТ, които реално могат да подкрепят спорта като цяло и клубовете.
Който и да е бъдещият председател на БФВТ, негова първа задача ще е уреждането на дълга. И съответно това е ангажимент, който трябва да бъде поет – как ще се изплаща дългът към държавата. Ако не се осигури външно финансиране оставащата възможност е завишените такси за картотекиране, за участие в отделните турнири на първенствата и за домакинства да продължат да съществуват в сегашния вид до края на 2016 г. Същото се отнася и до събирането на средства от клубовете, ползващи басейн „Диана” за тренировки в часовете, отредени на БФВТ. Разбира се, при по-ранно изплащане на дълга с външно финансиране всичките тези вноски би трябвало да намалеят много сериозно, а някои дори и да изчезнат.
През 2013-а и 2014-а съществуването на водната топка в България като организиран спорт на няколко пъти беше много сериозно застрашено. Спешното подписване на споразумение за финансиране от държавата в края на 2013-а заедно с признаване на дълга (изплащането му и финансирането от държавата са неразривно свързани) и също така бързото подписване на договор за финансиране за 2014 г. (с министър Евгения Раданова) също в последния възможен момент, както и заплащането на глобата към ЛЕН, не позволиха организационния разпад на българската водна топка. В този смисъл работата на БФВТ по тези изключително важни въпроси беше адекватна и съобразена с обективната реалност на икономическата криза у нас и законите и разпоредбите на Министерството на младежта и спорта. Недопускането на разпад, който беше напълно реален и в последните месеци на 2013-а и през късното лято на 2014-а, стана и с активната намеса и лобиране на външни хора на федерацията на всички равнища в спортното министерство.
ІІ. ОСНОВЕН ПРОБЛЕМ
Натоварването на клубовете с по-големи такси заради плащането на дълга нямаше как да не генерира напрежение. Грешка беше, че тези такси бяха наложени от УС на БФВТ бързо без да бъде обяснено подробно на клубовете защо се прави това и че никой извън водната топка у нас към онзи момент не искаше, а и нямаше мотив, да плаща чужди задължения. Липсата на достатъчно осведоменост, а оттук и на доверие по оста клубове – федерация най-вече по въпроса за какво се харчат парите от завишените такси и картотеки, както и от събирания наем за „Диана”, също доведе до напрежение. А реално всички събирани по този път средства отиваха за изплащане на дълга, до момента за внесени 16 месечни вноски на обща стойност 56 000 лв.
Някои бъдещи действия на БФВТ могат не само да тушират напрежението, но и да дадат сериозно основание на клубовете отново да са абсолютно сигурни, че не са сами в процеса на оцеляването си и развитието на водната топка в България. Възстановяването на по-голямото доверие между федерация и клубове по отношение на харчовете на БФВТ за всички дейности без изключение може да се случи само с много по-ефективен и стриктен финансов контрол, прозрачност и отчет. Примерно разпращане на клубовете преди всяко общо събрание на федерацията приходите и разходите по фактури, а не обобщени по пера. А в хода на оперативната работа всеки разход примерно над 1000 лв. (сумата е избрана произволно и е дискусионна) да се извършва след предоставяне на поне две независими оферти за съответната услуга.
В същото време БФВТ трябва не само да се опита, но и да подсигури определени суми от външни източници за другите си дейности. И това да убеди още веднъж клубовете, че в лицето на БФВТ имат опора и подкрепа.
ІІI. ОСНОВНА ЦЕЛ
Развитието на българската водна топка и обособяването на мачовете по водна топка у нас като пазарен продукт, който може да привлече рекламодатели и спонсори, е процес, който има две най-важни страни. Те са – спортно-технически напредък и правилно менажиране и управление на спортните процеси. Тези две страни няма как да се развиват независимо една от друга, ако се гони успех и напредък.
Усилията на клубовете да изграждат млади състезатели и все по-добри отбори трябва да намерят адекватен отзвук в обществото, което няма как да стане без по-добрата му информираност по въпроса. Затова в този процес и работата с медиите е много важна.
1.ПОДКРЕПА НА ДЕТСКО-ЮНОШЕСКИЯ СПОРТ.
– Намиране на генерален спонсор на първенствата за деца, момчета и девойки. На практика това са 15 детски отбора, 15 за момчета и 5-6 за девойки. Което прави около 500-600 млади ватерполисти, които спортуват активно и представят спорта водна топка по един прекрасен начин. Вероятно би сработила схемата генералният спонсор на първенствата в тези три възрасти да плати изработката на шапки за всички клубове, които участват в тях, на които да има и неговото лого. И би внесъл допълнителна сума във федерацията, която да разпредели по-голямата част от нея между участващите отбори под формата на материална помощ. Може да се предложи на генералния спонсор и да разположи на басейните негови реклами по време на мачовете. Важното е разпределението на активите между клубовете да става по равно, а не според класирането. Добре е да се търси дългосрочен договор (3-5 г), като при евентуално негово подписване в него може да залегне и поемане на по-късен период някаква част от разходите на отборите за участие във финалните турнири (1-6, 7-12, 13-16 място и т.н).
– Осигуряване на спонсори за националните отбори. И това е дейност на БФВТ, за която би трябвало сравнително по-успешно да се намерят средства извън спорта. Едно класиране на девойките за Европейските младежки олимпийски игри ще катализира интерес към отбора, който ще играе в Баку.
– Изготвяне на ясна спортно-техническа стратегия за бъдещото развитие на националните отбори, изхождайки от твърдото убеждение, че България не трябва да пропуска участие в европейски квалификации и в двата пола за подрастващи, независимо дали едно класиране за европейско първенство е повече или по-малко реално. Наличието на хоризонт пред младите ватерполисти, какъвто безспорно е националният отбор, няма как да не ги мотивира допълнително в тренировките. В тази стратегия безспорно би трябвало да присъства осигурено финансиране за ежегодно събиране на разширен състав на национален отбор за момчета (13-14-15 г) на лагер през всяко лято и участие поне на един международен турнир. Същото се отнася и за горните възрасти, а при наличието на добри поколения – и за девойките. Наличието на подобна стратегия, без издигане на преден план на конкретни спортно-технически резултати, ще даде и нова мотивация за работа на треньорите и на децата да тренират.
– Участия на БФВТ в европейски проекти, което може донесе финансиране на някои дейности (лагери на националните отбори) и допълнително финансиране по принцип.
– Възраждане на традиционния турнир „Диана”. Състезание, което има много богата традиция и е гордост за българската водна топка.
– Разширяване географията на водната топка. Има нови басейни в Плевен, Благоевград, Добрич, след година и в Пловдив. Редно е БФВТ да организира и генерира разговори на местно равнище с кметове и бизнесмени, за да се създадат клубове в тези градове и да се започне работа с деца.
– Целенасочени действия по получаването на открития басейн „Червено знаме” на дългогодишна концесия от федерацията. Случи ли се това, ще означава, че и през лятото водната топка в София не само ще има своя дом, но и федерацията би трябвало да калкулира добри приходи от басейна. Това не означава, че часовете на „Диана” през зимата трябва да бъдат намалени или освободени – напротив, да бъдат запазени и при възможност – разширени.
– Организиране на ежегоден семинар за млади треньори с гостуване на авторитетни лектори от чужбина по време на международния турнир за Купата на Бургас или на турнира за Купа „Никола Нанов“ в София.

2. ИКОНОМИЧЕСКИ ПУЛ КЪМ БФВТ
Към БФВТ би могъл да бъде създаден и да функционира успешно т.нар. „икономически пул”, или икономическо звено, което целево да търси и намира средства за изброените по-горе цели. Мотивацията на работещите в него би могла да бъде под формата на законни комисионни от осигурените суми. Би могло дори въпросният пул да бъде с обособена сметка или поне да има механизъм за контрол при разходване на осигурените целево средства от дарители и спонсори за детско-юношеския спорт. В същото време въпросният пул едва ли би имал мотивация и желание да генерира средства за изплащане на дълга. Има вариант осигуряване на спонсорство за определена дейност, свързана с детско-юношеския спорт, да бъде заплащана директно от спонсора, който по този начин пести ДДС. Или в договорите за дарения или спонсорство да бъде записвана конкретната цел или дейност, за която се отпускат съответните средства на БФВТ.
3. МАРКЕТИНГ, РЕКЛАМА И МЕДИИ
В последните няколко години случващото се в българската водна топка получи значително по-широко отразяване от положението преди това благодарение най-вече на някои медии – в. „Труд”, сп. „Плуване & Водна топка” и Първи български плувен сайт (www.bgswim.info), както и в няколко групи във Фейсбук, най-вече „Плуване & Водна топка”.
– Медиен съвет към БФВТ. Създаването на медиен съвет към БФВТ няма как да не катализира интереса на медиите към българската водна топка. Въпросната дейност е свързана с малко разходи и с много познанства и контакти с журналисти и хора от медийната среда.
– Официален сайт на БФВТ. Безспорно е, че такъв сайт трябва да има и неговото създаване и поддържане е въпрос на сравнително малко средства, които не би трябвало да е проблем да бъдат осигурени.
– Излъчване на мачове от първенства онлайн или на запис. Такъв успешен опит вече бе направен в интернет с третия финал при мъжете през 2013 г. Тук ще е необходимо подписване на рамков договор примерно със някоя компания, която да подсигури сигнал и излъчване (пряко и на запис) на мачове от турнирите във всички възрасти на своята платформа, откъдето други сайтове с линкове могат да осигуряват достъп до излъчването или до архива. Осъществяването на този проект изисква и силен и постоянен кабелен интернет по басейните, където се играят мачовете – най-вече „Диана“, Бургас, „Варна“, а занапред защо не и във Враца и Кърджали. Когато БФВТ подсигури генерален спонсор на излъчванията това ще е и много сериозна подкрепа на клубовете, които на местна почва ще могат да потърсят свои рекламодатели по басейните, когато са двубоите. С други думи – мачовете от републиканските първенства вече ще се превърнат в продукт и клубовете – домакини би трябвало да могат да спечелят от него, ако го има излъчването, за което няма да плащат.
– Излъчване на отделни мачове по телевизията. Без значение ефирна или кабелна, без значение национална или регионална. Със сигурност има канали, които ще проявят интерес към спортни състезания, за които не се иска заплащане на тв права. Въпрос е на време и на контакти, както и на намиране на точния подход и формула, по която да се случи.
– Ежегодна анкета за най-добри ватерполисти на България. Допитване сред треньорите и ангажираните със спорта водна топка журналисти би могло да оформи и излъчва ежегодно най-добрите трима във всяка възрастова категория на двата пола. Събирането на едно място в подходящо време в края на годината със съответните награди за играчите няма как да не генерира сериозен медиен интерес. И оттам събитието би трябвало да се превърне в привлекателно за спонсори. Наличието на подобна анкета няма как и да не засили интереса на подрастващите към спорта.
ІV. ИЗВОДИ
Изроените конкретни идеи трудно могат да обхванат целия бъдещ обем от работа на БФВТ. И едва ли биха могли да се случат всичките до края на 2016 г. Но въпросният анализ би могъл да послужи като добра основа на бъдеща работа на БФВТ без значение кой я ръководи.
Българската водна топка може да тръгне напреди нагоре само ако между клубове и федерация има повече доверие, особено в предстоящите две години, в които има да се изплаща дълг към държавата. Това обаче може да се случи само в условия на абсолютен феърплей между отделните субекти и личности във водната топка и задължително съобразяване с реалностите в страната.
Нови принципи на работа във федерацията и спокойствие от страна на клубовете, че поетият път е правилен, както и извършване на необходимите маркетингови дейности, ще дадат възможност да поставяне на по-здрави основи на българската водна топка. Само така уникалната игра ще завземе нови обществени територии и ще печели повече популярност сред българските младежи като възпитателен и много полезен спорт.
18 февруари 2015 г.
