Уводна статия, в новия брой на сп. „Плуване & Водна топка” написана от Николай Кръстев (главен редактор)
Втора година българската водна топка продължава да е в постоянно организационно – финансово изпитание. Натресеният от служебния спортен министър Петър Стойчев недоказан и вехт “дълг” на Българска федерация по водна топка и досега поставя мъжкия спорт в тежко положение.
Министърът на младежта и спорта от “правителството Орешарски” Мариана Георгиева първо уж показа, че има намерение да съдейства докрай от позицията на държавата за нормализиране на тежкото положение на олимпийския спорт, изпаднал в него основно заради чиновнически и бюрократични безумия. После обаче Георгиева незнайно защо не се посвени да обяви, че от позицията на спортен министър “водната топка не я интересува и не иска да се занимава повече с нея” и остави федерацията без никакво държавно финансиране за 2014 година, предлагайки унизително малко средства на централата. Тези все още недадени около 40 000 лв. за федерацията и още 120 000 за издръжката на държавния басейн “Диана”, които трябваше само да минат през централата, така и не бяха оформени в договор. А сега се и оказва, че предназначените за водната топка пари просто са изхарчени за друго и вече дори ги няма в бюджета на министерството. Нищо, че въпросните суми изглеждат като трохи в сравнение с наистина огромните пари, раздавани с лека ръка от Георгиева на доста спортове. А мотивът това да се случва точно по този начин и в такива размери така и остана неразбран или поне неизречен публично от тези, които са наясно с него.
Затова изходът за водната топка се оказа единствено в по-сериозни финансови ангажименти на клубовете и респективно на родителите на повечето състезатели, които плащат такси за техните тренировки и обучение.
Клубовете бяха принудени да плащат за участие във всички турнири на държавните първенства, както и доста по-скъпо за картотекиране на играчи, а столичните отбори – вече да плащат и за тренировките на “Диана”. В същото време федерацията бе в невъзможност да генерира средства, за да обслужва през годината натрапения й дълг от изпълнителната власт. Прибавим ли и безхаберието на държавната власт и липсата на каквото и да е позитивно отношение към водната топка, ситуацията става не само ясна, но и доста мрачна.
Евгения Раданова – служебният спортен министър в “кабинета Близнашки” веднага с встъпването си в длъжност даде положителни сигнали, че е наясно с безумния казус с водната топка и ще направи всичко в рамките на закона, за да излезе спортът от тупика, в който се намира. Това обаче може да стане, първо като федерацията подпише договор за финансиране, като преди това изчисти вноските си по дълга към момента. По-нататък са необходими обединените усилия на цялата ватерполна общественост – като се започне от федерацията, управителния съвет и нейния председател, през клубовете и се стигне до всички играещи в момента и играли водна топка през годините и техните семейства и близки, и се стигне до тези, на които съдбата на прекрасния спорт не им е безразлична. А по най-скромни изчисления те общо са поне 10 000 души, като само картотекираните състезатели приближават хиляда, от които 700 подрастващи. И тези цифри би трябвало да стреснат и подтикнат към действие всеки един политик и управник – настоящ или бъдещ.