Четиво за спортни министри
Как се закрива един олимпийски спорт с традиции? Колко време може да отнеме това на спортното министерство, независимо от съпротивата на всички, които го практикуват? Събитията, които продължават да (не) се случват около българската водна топка доказват, че затриването на един спорт с активното (без)действие на държавата може да стане и за по-малко от година.
За целта обаче са необходими няколко задължителни неща. Ето както трябва да се направи.
Първо. От спортното министерство изравят брадясал и недоказан дълг на съответната федерация, в случая – задължението (86 000 лв) е от 2006 г. Разбира се, чиновниците не смятат за необходимо да дадат подробности как е формирано това задължение. И на четирите писмени молби на Българска федерация по водна топка (с ново ръководство от половин година) отговорът е един и същ, обидно формален – имате задължение според инспектората на министерството. Без никакви подробности как точно се е стигнало до тази сума. Без значение, че през 2004 г. същата федерация, но с друго ръководство, се е съгласила по молба на министерството с държавно финансиране да ремонтира основно държавния закрит басейн “Диана”, който днес е единствен оазис на водната топка в София. А към онзи момент той не е работил 17 години…
Второ. Министърът, по-добре да е от служебен кабинет, твърдо изисква дълга с лихвите (още 100 000 лв). Сумата трябва да бъде платена със собствени приходи на аматьорския спорт, чийто годишен бюджет, отпускан от държавата рядко надхвърля 150 000 лв. А по предложената ултимативно схема за разсрочено плащане трябва да се внасят по около 5000 лв. месечно… Задължително служебният министър не трябва да се обажда на предшествениците си Весела Лечева и Свилен Нейков, изкарали мандати по 4 години, за да ги пита как се справили с казуса и защо не са поставили още те водната топка до стената.
Трето. Служебният министър и неговият заместник, и двамата доскорошни елитни спортисти, задължително не трябва да се вслушват в експертните мнения по въпроса на опитни хора с дългогодишен стаж в министерството. Но да взимат предвид само категоричните искания за бърза и жестока разправа с водната топка на новоназначени службогонци, за които спортът и емоцията му са абсолютно чужди, но пък оставили мрачна диря на предишните си работни места по други министерства.
Четвърто. Когато шефът на федерацията, на работа в структура на подчинение на спортното министерство, опита да се защити публично и да потърси отговор на възникнали въпроси по казуса, веднага да бъде уволнен от служебния министър.
Пето. Спира се финансирането не само на федерацията, а и на 20-те клуба из страната, в които има картотекирани над 900 ватерполисти, повечето деца и младежи. Разбира се, че не се подписва нов договор за подпомагане от държавата за 2013 г., която вече е преполовена. Логично републиканските първенства в седемте възрастови групи в двата пола са прекратени. Националният юношески отбор пътува за европейска квалификация в Истанбул с пари назаем. Така общите задължения на федерацията надхвърлят 230 000 лв.
Шесто. Софийските отбори (общо около 400 ватерполисти) да бъдат изхвърлени (вероятно наесен) от “Диана”, защото част от спряното държавно финансиране включва и наема, който се плаща за басейна (ремонтиран от същата тази федерация) на Национална спортна база ЕАД.
Седмо. Министерството не подновява лиценза на федерацията, който междувременно е изтекъл.
Така мрачната картина става ясна – федерация с огромен дълг и без пари, но и без лиценз. И клубове без пари и без басейн за тренировки от есента (ЦСКА, “Славия” и “Локомотив Никола Нанов” са сред водещите у нас заедно с варненските отбори). Само някой трябва да подпише некролога на водната топка.
Лошата чест да остане в историята като министърът, сложил кръст на спорт със 70-годишна история у нас, се пада на проф. Мариана Георгиева. Освен ако тя не се сети, че освен на спорта е министър и на младежта. И не подходи към въпроса основно от гледната точка на 900 деца и младежи, които няма да могат да практикуват и да се състезават в любимия си спорт. И разпореди на подчинените си да намерят пътечка в гората от правилници как да не се закрива този мъжки, възпитателен и полезен спорт, защитавайки в същото време и държавния интерес. Ако чиновниците не знаят как да го направят, нека питат Весела Лечева и Свилен Нейков, но не и Петър Стойчев.