Отворено писмо
от Николай Кръстев, член на УС на БФВТ, до клубовете по водна топка
Уведомявам всички, че си подавам оставката като член на УС на БФВТ. Правя го не само заради резултатите от последното Общо събрание, които категорично доказаха желанието за генерална промяна във федерацията. А и защото съм огорчен и обиден от интригите, които се завихриха около името ми преди и след събранието. И от личностните атаки, на които съм подложен от някои хора във водната топка през последните дни.
Тъжно ми е, че хора в мъжки спорт като водната топка така и не успяват да се разберат като мъже за бъдещето на прекрасния си спорт. И скандалите са най-чест спътник на общите събрания, които би трябвало да са мястото, на което да се раждат идеи за развитието на водната топка. Но никога не става така.
Болно ми е, че в последните 10 години безкористно направих толкова много за популяризирането на водната топка, но това сякаш не бе оценено от повечето хора в спорта ни. Направих го и ще продължа да го правя както по страниците на в. „Труд” (това е професионалното ми задължение), така и в Първи български плувен сайт, в групата във Фейсбук „Плуване и Водна топка” (има над 1600 члена) и най-вече в първото българско списание за водни спортове „Плуване и Водна топка”, което създадох и излиза вече трета година. За излизането му получавах договорената финансова помощ от БФВТ само година и половина, която възлизаше за около 1/7 от общата сума, необходима за списването, редактирането и издаването на списанието. Но не срещнах почти никакво разбиране и подкрепа от почти никого във водната топка, дори и в УС на БФВТ. А за 3 години в 12-те броя на списанието има общо около 200 страници за водната ни топка, издадени в общ тираж около 20 000 копия. Представяте ли си какво е това за водната топка – единственият колективен спорт у нас, който има собствено издание?
За 8 години като член на УС на БФВТ при трима председатели – Ирен Витанов, Данаил Димов и Андрей Андреев, не съм пътувал нито веднъж зад граница или в България за сметка на федерацията. Нито съм бил обвързан с някои клуб и това ми е давало възможност да бъда честен в отношението си към водната топка като цяло.
Накрая написах и първия вариант на Програмата за развитие на водната топка сред подрастващите в периода 2013-2018 г., която УС на БФВТ прие, внесе я в МФВС по принцип и по чисто формални причини, и после я разпрати на клубовете за мнение, добавки и корекции. Това е основа за една бъдеща по-подробна програма, която може и трябва да се доразвие. Но първообразът е в МФВС и Столична община, където вече са наясно, че в българската водна топка се мисли за бъдещето. И това би могло да попречи на евентуални външни атаки към водната топка като цяло, които могат да се отразят зле на бъдещето на спорта ни.
А то, бъдещето на водната топка, зависи само от Вас, хората в клубовете. Вие правите спорта си такъв, какъвто е в момента. Харесва ли ви днешното лице на българската водна топка? На мен не ми харесва. Не ми харесват и отношенията в нея, както и липсата на високи цели и примирението, слабата организация – както в клубовете, така и в УС на федерацията.
Ето заради всичко това напускам УС на БФВТ. И написах това писмо, за да ви дам личен отчет за това какво съм направил за каузата на българската водна топка и за популяризирането й през последните десетина години.
Пожелавам ви успех в трудната мисия да отстоявате позициите на великия спорт водна топка. Направете го заедно и обединени. Прекрасният ни спорт го заслужава!