Трансферирано от в. „Труд” след разрешение
Eдна делнична история за спорта. И не съвсем делнична.
Мъж на 38 години се пали като младеж. Независимо дали е на резервната скамейка, или е във водата, играе с цялото си сърце и до последен дъх във всеки мач по водна топка на “Левски”. Ако е отвън, гръмогласно наставлява по-младите си съотборници. Всъщност прави същото и когато треньорът Орлин Тодоров го пусне. Влиза в най-решителните моменти, защото с огромния си опит и с поразяващата си лява ръка Иван често вкарва решителни голове…
Тази история всъщност няма защо да бъде разказвана по този начин, ако нямаше един много важен факт. Който често остава скрит за публиката по басейните. Да не говорим за широката спортна общественост. Просто Иван Тодоров е с един крак.
Левачката, както му викат като юноша, започва като плувец в столичния отбор на “Люлин”. Тренира при Снежана Латева и вече покойния Емил Стоичков-Стиката. Като 11-годишен решава да смени по-скучноватите тренировки в плуването с далеч по-интересните мачове във водната топка.
Запален от мъжкия спорт и от сблъсъците под и над водата, Иван става все по-добър и по-добър с топката. Негов наставник по онова време е Георги Цветанов-Геро. Левачката, защото играе много по-добре с лявата ръка, влиза в юношеския национален отбор. Смятан е за една от големите надежди на родната водна топка.
И идва драмата. За която Иван Тодоров не обича да говори. И не трябва да бъде питан.
По време на ученическа екскурзия момчета се побутват на перона. Иван се подхлъзва и пада на релсите под влака Щастие в нещастието е, че оцелява, но се разделя с левия си крак, като го губи от коляното надолу.
“Когато получих контузията, която стана от нещастен случай с влак, бях в най-добрата си форма. Форма, която никога не повторих и нямаше как да повторя – разказва с пресипнал глас Иван, а двете му деца стоят до него и го слушат внимателно. Току-що е завършил поредният мач на “Левски” от държавното първенство на столичния басейн “Диана”. – За съжаление трябваше да скъсам със спорта…”
Макар и с един крак, преди да спре с водната топка, Тодоров продължава да тренира няколко месеца. В онзи момент преди 22 години той още няма и специална протеза, с която може да влиза във вода. Дори се опитва да играе. Не му разрешават.
“От ръководството на тогавашната федерация по водна топка казаха, че няма никакъв начин да участвам в мачове в състоянието, в което съм – откъсва лека въздишка Иван. – Сигурно е било правилно. Но знам, че ми беше много мъчно. Задълго спрях да ходя на басейна. Не знам дали решението се отнасяше до запазване на моята сигурност и заради здравето на съперниците ми. Защото водната топка е спорт на мъжките и здрави сблъсъци…”
Така по принуда спира с водната топка. Но не загърбва спорта. Особено след като получава протеза, в която се чувства сравнително стабилен.
“Започнах да играя футбол – изстрелва Иван. И веднага добавя, за да разсее неверието на събеседника. – Пазя много добре на вратата. Станах много добър вратар. Спортът е едно от най-великите неща, които е измислило човечеството. Държи те в кондиция, винаги нащрек. Дава ти много. И най-важното – прави те силен, прави те мъж. Защото само истинският мъж може да бъде силен и корав. И да се бори докрай за победата. Играя още с приятели тенис на маса и на корт, волейбол, баскетбол…”
Искрата към водната топка се запалва отново точно двадесет години по-късно. Получава предложение да помогне на мъжкия отбор на “Септември”, чийто треньор тогава е Орлин Тодоров. Важно уточнение – Левачката вече има две много по-модерни протези. Едната е за ходене, а другата може да се мокри и му позволява да плува и да влиза в басейн.
“Тежкото положение в България в средата на 90-те години на миналия век, когато почти нямаше работещи басейни, отвори огромна дупка в българската водна топка – разсъждава Иван. – Тогавашните юноши просто нямаше къде да тренират. Затова днес почти не разполагаме с добри играчи на възраст между 25 и 30 години. – Поради тази причина се оказва, че ветераните от моето поколение могат да играят и в по-напреднала възраст. Както съм аз в момента. Но пък имам едно предимство пред младите – много, ама много ми се играе. Сякаш съм на 20 години…”
Точно защото опитните ватерполисти са кът, идва и поканата към Иван да се върне във водата. И пак да започне да тренира професионално в абсолютно аматьорски спорт, какъвто е водната топка, у нас.
“В момента плувам 100 метра за минута и 27 секунди – разказва Тодоров. – И то без да се напрягам до последно. Правя го ей така, на тренировка, без скок отгоре. Като бях на 17, нормативът за влизане в младежкия национален отбор беше минута и 11 секунди. И го покривах без проблем. Може би ако не беше контузията, щях да съм доста по-добър във водата. Но и така не съм за подценяване. Спортът ни е еталон за мъжественост. В това всъщност е огромната притегателна сила на водната топка. Тя възпитава момчетата да са корави мъже. Прави го като никой друг спорт. Във водата ври и кипи. Борбата е страхотна. Да не говорим за умората, която отвън просто не си личи. И в тази ситуация ти трябва да си по-силен и по-бърз от съперника. Да си по-як и по-напорист, за да се докопаш до топката и да дадеш точен пас или да вкараш гол.”
От лятото на 2011-а “Септември” и “Левски” се сляха в един клуб, който прие името на “сините”. “Септември” има школа и повече състезатели, “Левски” пък разполага с басейн – 50-метровият покрит “Спартак”. И след 32-годишно прекъсване “Левски” отново има мъжки отбор по водна топка. С треньор Орлин Тодоров и с Левачката в него.
“Иван е много мъжко момче – и в живота, и във водата – разказва наставникът Орлин Тодоров. – Познавам го много отдавна, още като младеж, когато беше много перспективен и с качества да стане един прекрасен и успешен ватерполист. Сполетя го това нещастие, което обаче не успя го пречупи. Той е най-сърцатият ми играч в отбора в момента. Помага на момчетата, показва им трикове във водата, надъхва ги. Мобилизира ги. Незаменим човек. Твърд като кремък. И с огромно спортно сърце. Това е Иван Левачката…”
“Спортната злоба май ми е в повече – признава Иван. – Благодарение на нея продължавам да играя. – Характерът е най-важен в спорта. Опитвам се да вдъхна на по-младите си съотборници моя хъс, моето желание за игра и за борба. Моята твърдост. Не съм сигурен дали успявам. Като гледам по-младите хора сега, нямам предвид момчетата от “Левски”, а поколението като цяло, сякаш са свикнали да получават повечето неща наготово. Не са достатъчно напористи да се сблъскат с трудностите и съответно да ги преодолеят, ако им се наложи да го правят. Това изглежда е повсеместен проблем, който не може да се реши с надъхване. Тук помагат само житейските уроци.”
Извън басейна и водната топка, в която няма пари и възнаграждения, Иван Тодоров и съпругата му развиват семеен бизнес – внасят дрехи от чужбина и ги пласират у нас. И двете деца са минали през водата – синът Мартин е тренирал 3 години плуване в “Левски”. Сега по-малката Габриела също плува при “сините” и Левачката се надява тя да влезе в първия отбор на столичния клуб.
ВИЗИТКА
Иван Тодоров е един от най-опитните играчи в отбора на “Левски” по водна топка.
Той е единственият състезател в колективните спортове у нас, който играе в официални мачове, макар да е с един крак.
Преди 20 години загубва левия си крак при злополука на гарата.
Първоначално му е забранено да играе мачове, макар и без протеза.
Сега има две протези – за ходене и за мачове.