Олимпийските игри в Рио са история, вече гледаме към Токио. Тревожно. Все по-трудно става за българските плувци да участват на най-престижния спортен форум. Тримата ни представители в Рио – Нина Рангелова, Александър Николов и Венцислав Айдарски, заявиха, че обмислят оттегляне. Трябват спешни мерки, но за работа в дългосрочен план. Няма по-подходящ анализатор на състоянието на „синия” ни спорт и представянето на нашите в Рио от човека, който в продължение на 6 олимпийски цикъла (Мексико’68, Мюнхен’72, Монреал’76, Москва’80, Лос Анджелис’84 и Сеул’88) постепенно изграждаше българското плуване, докато се стигна до най-високия и недостижим връх – златото на Таня Богомилова и двата медала на Антоанета Френкева.
Близо четвърт век Панчо Гюрков работи във Франция, но следи изкъсо българското плуване. Готов е да помага.
– Г-н Гюрков, каква е оценката ви за представянето на българските плувци на олимпийските игри в Рио?
– Оценката ми е противоречива. Очакванията ми към Нина Рангелова бяха по-големи. По-специално в коронната й дисциплина 200 м св. стил. Тя е доказан боец с финали на европейски първенства и големи състезания. Не й се получиха стартовете.
Александър Николов плува около националния си рекорд при дебюта си на олимпийски игри. В 100 м св. стил обаче конкуренцията е жестока.
Като цяло участието на състезателите ни (в басейна) мина някак незабележимо на фона на случващото се в света, при тези тенденции и рекордите, които не спират да падат.
Правя това сравнение със съжаление, но си давам ясна сметка, че спортът ни е отражение на цялостното състояние на държавата. Всичко – икономиката, финансовото дередже, организацията, е плачевно състояние. Абсурдно е при това положение да искаме повече от плувците ни. Затова е нужна спешна промяна. Няма повече време за отлагане.
– Проблемите в българското плуване не са един или два. Кой от всичките – този със спортната база, подготовката на треньорските кадри по съвременните световни тенденции, финансовото обезпечаване или мотивацията на състезателите, не търпи отлагане. Промяната откъде трябва да започне?
– При всички положения трябва нова организация или цялостна реорганизация. Разговарях с Таня Богомилова, предложих й конкретни решения. Трудно е да бъдат обяснени само в един разговор. Ще ги изпратя формулирани в края на месец септември.
На първо място трябва да се търси начин да се върне централизираният начин на подготовка. Говоря за контрола на подготовката и финансирането при условията, които разполага българската икономика. Естествено частично. Няма как да се върне организацията от мое време. Тогава държавата ни даваше всичко.
– Как се процедира във Франция, където живеете и работите повече от 25 години?
– Далеч съм от нещата, но следя изкъсо по резултатите българското плуване. Смело мога да кажа, че в долните възрасти до 12 години изпреварваме чувствително сили като Франция, където живея и работя от години – държава в пъти е по-голяма и като население и като територия. След постиженията на талантливите български плувци до 12-годишната възраст обаче нишката се къса. Няма я амбицията. Нито в треньори. Нито в състезатели.
– И как ще бъде върната амбицията в треньорите и състезателите?
– Трябва да се работи системно и целенасочено. Не можем да разчитаме само на появата на таланти като Антъни Иванов или някой живеещ в чужбина. Трябва обаче да ги използваме като локомотив, който постепенно да издърпа цялото плуване. Да вървим крачка по крачка. С балканска титла, после всичко останало.
Когато изграждахме силното плувно поколение през 80-те години, започнахме точно така – с балкански титли.
Говорейки за Антъни, постига впечатляващи резултати, тръгвайки от един скромен 25-метров басейн във Велико Търново. Има го обаче и примерът на Варна как се работи. Там общината създаде условия и резултатите са на лице.
_8390.JPG)
”Ето във Варна може да бъде създаден силен плувен център и около него да се гради”, категоричен е Панчо Гюрков. Снимки: архив BGSwim.infо, БФПС и Евгени Цеков
– Къде е разковничето?
– Търся разковничето в триъгълника, чиято основа е мотивацията – на състезателя, на треньора, във федерацията, която трябва да е високо организирана. Да се знае за какво се работи. В какво се цели.
На едната страна на триъгълника са композирани условията за работа. Има ли ги, няма ли ги. Тук е и финансовото обезпечаване, материалната и спортна база.
На другата страна на триъгълника са базирани качествените страни. Над треньора стоят целите. Как се да гонят. Как ги постигат.
– И кой трябва да стои на върха на тази пирамида?
– На върха на контролираната и администрирана от федерацията система трябва да стои човек, който да не е треньор. Да е мениджър, локомотив, който да дърпа и да следи подготовката.
Той трябва да си намери и да се обгради с нужните треньори. Да създаде система, която аз наричам „шампионите правят обстановката с шампиони”.
Не трябва да се работи само по места, а да се води подготовка по обща програма с обща цел и натоварвания. Да се действа по стратегия на малките възможности.