Звездата на сингапурското плуване Панг Шен Юн е един от десетките, покрили олимпийски нормативи за игрите в Рио де Жанейро, но ще ги пропусне поради решението на МОК за лимит от 900 състезатели и доста спорното разпределение на квотите. Първи български плувен сайт публикува изповедта на азиатския талант в личния му блог, защото напълно изразява емоциите на спортистите от цял свят (включително и българските), които се раздадоха през целия олимпийски цикъл, покриха норматив, но няма да участват в най-престижния форум. Освен това Панг Шен Юн доста добре е разсъждавал по болезнената тема, която е озаглавил: „Мамо, татко, съжалявам, че не успях да се класирам за Рио!”. При това не унива, а намира достатъчно основания да продължи да преследва мечтата си, изтъквайки че над всичко е любовта към плуването.
Ето и изповедта на звездата от Панг Шен Юн:
Вече официално мога да заявя: не успях да се класирам за олимпийските игри в Рио. Разочарован съм. Но пък най-лошото мина. лошото мина.
Плуването е брутален спорт – дори да покриеш норматив за олимпийските игри не означава, че ще отидеш. За непосветените е и моето обяснение.
Според правилата на ФИНА максималният брой плувците, които може да участва в Рио е 900. При изчерпването на лимита останалите плувци отпадат. На пръв поглед таван от 900 души изглежда голям. Но всъщност не е така. Лимитът е изключително малък. Ето и причините:
Има 4 начина за участие на олимпийските игри:
1. Двамата най-добри плувци, покрили норматив „А” в съответната дисциплина
2. Общо 16 щафетни отбора. Първите 12 щафети от световното първенство в Казан през миналата година се класират автоматично. Останалите четири се определят според най-добрите им времена
3. Участие чрез уайлд кард
4. Покрит норматив „Б”
От публикуваните окончателни списъци на ФИНА ставя ясно, че по-голяма част от плувците попадат в четвъртата група. На олимпийските игри в Пекин през 2008 г. лимитът от 900 състезатели го нямаше. Т. е. всеки плувец с този норматив „Б” имаше огромен шанс да участва. Няма съмнение, че голямата конкуренция в плуването наложи лимита, който ФИНА беше принудена да постави, а и с това да определи начина класирането за олимпийските игри.
Грубите ми изчисления сочат следното:
Великите сили в плуването като САЩ, Австралия, Франция, Япония и други имат покрити нормативи „А” във всички дисциплини. Това означава, че около 500 от местата ще бъдат заети от тях. Към тях ще прибавя около 50 места, заради участниците от щафетите.
Страните, които получават уайлд кард,
също оказват влияние върху подредбата на списъка.
В света има 196 страни, развиващи или с досег към плуване. Нека изключим великите сили и да приемем, че страните, които получават уайлд кард са 150. Още 300 места отпадат. Това означава, че последните 50 места са за състезателите, покрили норматив „Б”…
В олимпийската програма има 26 дисциплини. Състезателите с норматив „Б” трябва да са с много силни времена, максимално близки до стандарт „А”, за да участват в Рио. Това прави нещата дори още по-трудни.
Всичките тези години прекарани в тренировки накрая изглеждат като загуба на време. Трябва да се изчакат още 4 лета, за да има друг опит и надежда за покриване на норматив „А”.
Различни мисли ми се въртят из главата. Защо трябва да го има този лимит? Защо не бях роден по-рано? Но знаете ли какво? Мисли като тези са неуместни. Защо трябва да се тормозя за нещо, което не мога вече да променя?
Трябва да продължа напред и да започна да тренирам още по-здраво. Така ще имам шанс да покрия нужния висок стандарт. Именно това правя в момента.
Винаги съм искал да накарам родителите ми да се гордеят с мен. Да се кача на почетната стълбичка, да взема медала си и да видя усмивките на лицата им.
Мамо и татко, багодаря ви, че ми повярвахте, въпреки че не се класирах. Има и следваща олимпиада.
Какво ще правя сега? Страстта ми към плуването винаги е била голяма. Ще продължа да тренирам още по-здраво, защото сега съм в най-добрата си форма. Нещата ще вървят само напред отсега нататък.
Имам страхотни треньори, ментори и съотборници. Така че провалът за олимпиадата не ме тревожи. Искам да благодаря и на всички, които вярваха в мен.
Най-голямата награда, която получавам от плуването не са медалите или постиженията, а връзката, която изграждам с хората, които вдъхновявам и на които помагам.
Да, плуването е труден спорт, но ако се фокусираш на пътешествието и връзките, които създаваш, ще имаш страхотни моменти, за които да си спомняш един ден.