Снимка: Sports Illustrated
Най-декорираният олимпиец на всички времена – плувецът Майкъл Фелпс, отново е на корицата на най-популярното спортно списание в света Sports Illustrated, съобщи baltimoresun.com.
Стотици милиони хора, а може би дори милиарди, знаят следните тривиални неща за него: че той е роден през 1985 г., че е висок 1.93 м, че тренира от 11-годишен при Боб Боумън, че на олимпиадата през 2008 г. спечели епичните 8 златни медали и т.н. и т.н. Фелпс е изключително популярен и по българските земи. Спомням си, че преди 10-ина години малки плувчета ме молеха по басейните да напиша нещо за „Мишо Фелпс“. Пишех, доколкото мога на езика на Христо Ботев, а и мнозина други, за този фамозен плувец.
Статията посветена на Фелпс, написана от Том Лайдън в SI, обаче е покъртителна. Тя показва съвсем друго лице на Куршума от Балтимор. Някои фрази в нея са сякаш извадени от роман на Стивън Кинг. Съдете сами: „Действително бях на мрачно място. Не исках да живея повече.“ Какво означава всичко това? Че е имал проблеми, че не е намирал сили в себе си да се бори, че не е съзирал смисъл в живота си, или нещо съвсем друго? Имаме ли обаче право да се ровим в душата му? Според мен, не… Само той си знае през колко кръга на ада е преминал за да стигне до успеха. Пияното шофиране, 45-дневната рехабилитация против алкохолизъм в Аризона, смъркането на марихуана и други подобни, всъщност са само следствия. Причините са съвсем други. Нека обаче да го оставим сам да ги потърси.
За нас, водняците, той си остава ненадминатият, епохалният, единственият плувец разпознаван от обикновените хора по цялата планета, човекът развинтил завинаги представите ни за спортното плуване и за възможностите на плувците. Той е човек на хилядолетието. Даже не и на столетието. Такъв като него се ражда на милениум.
Иначе визията му, поне за мен, е малко необичайна. Сега е с брада и мустаци и изглежда доста поостарял.
Какво ли ще стори в Рио? Може би пак нещо епично…