Социалните мрежи полудяха – споровете основно са дали сериозните пропуски в организацията са хвърлили тежка сянка върху 17-ото издание на най-големия турнир по плуване у нас, какъвто безспорно е надпреварата на името на легендарния Стефан Попов – Замората.
Тези, които го познаваха (за радост имам тази привилегия) биха могли да предположат как би реагирал незабравимият треньор на подобна ситуация – объркани времена, закъсняващи стартови листа и всякакви други почти неизбежни неща, които вероятно ще съпътстват всеки турнир в България, който събере близо 600 състезатели и сигурно още толкова треньори и родители. Може би Замето щеше, типично в негов стил, успявайки по неповторим начин да отсява най-важните неща, да пусне два-три крилати лафа срещу пропуските в организацията. И да каже, че състезанието е едно за всички и да отмине с традиционната си прегърбена походка…
Сипейки огън и жупел срещу организаторите на турнира от плувен клуб „Левски“ трябва да сме наясно поне с няколко неща.
Колко трудно се поддържа традиция от вече 17 години за турнир, който си е създал име и авторитет на търсено състезание от спортисти и клубове. Още по-трудно се достига задоволително организационно равнище, когато си наясно, че участниците ще достигнат рекордната бройка от около 600 плувци. Когато разбираш не само със собствените си организационни възможности, но и приемаш теснотията на басейна и липсата на пространство да се извършват необходимите дейности за нормалното провеждане на турнира.
Безспорно на великия за родната плувна история клуб „Левски“ му отива да прави най-масовия турнир у нас. Но поредното издание на „Замората“ може би наистина трябва да накара организаторите да се замислят за някакви промени във формулата. Или ограничение на броя на участниците, или увеличаване на състезателните полудни, или ново редуциране на програмата, или пък всичко заедно… Всичко това, съобразено с реалния организационен капацитет на клуба и на възможностите, които предлага плувен комплекс „Спартак“.
Защото какво се получава в момента – недоволните са много, но догодина почти всички пак ще ги видим на турнира. Което показва, че „гладът“ за състезания в този период и в тези възрасти у нас е голям и неутолим. И може пък да се намери и някой друг клуб да направи нещо подобно. Но не еднократно, а по примера на „Левски“ да създаде традиционно състезание и да го поддържа поне десетилетие.
Без да звучи като оправдание за организаторите, но в България, където всичко по принцип става доста трудно, е жив героизъм да направиш състезание на равнище. Ако в него има повече от 200 участници.
Затова и моят апел към справедливо недоволните е – освен че критикувате, опитайте да направите и вие турнир или турнирче. Сторите ли го, тогава ще видите с други очи усилията на организаторите от „Левски“, които със сигурност не винаги водят до очакваните крайни резултати като подреденост и ритмичност на състезанието.
Факт е – у нас критиките зад компютъра в социалните мрежи са „силно заразни“. Въпросът не е толкова кой ги прави, дори и когато са справедливи и основателни, а дали авторите им поне веднъж са се погледнали в огледалото и са си отговорили честно сами на въпроса „Убедени ли сте, че сте направили поне малко за българското плуване от това, което смятате, че е по силите ви?“. И когато отговорът е положителен, да натиснат бутона на клавиатурата и да направят недоволството си от „Замората“ публично.
Имаше и много критики относно слабата работа на измерителната уредба „Колорадо“. Която обърквала много времената. Ама нали това е уредбата, с която на басейна на Спортната палата се провеждат повечето държавни първенства? И там тя си работи горе-долу прилично? Затова едва ли е проблемът е единствено в самата уредба, а по-скоро в хората, които я обслужват.
Друг въпрос е защо новата „Омега“ не мърда от „Диана“. И отговорът е – уредбата още е в гаранция и докато изтекат въпросните 30 месеца вероятно е доста рисковано да бъде местена. Пък и обслужването й едва ли ще е по-лесно от това на ветерана „Колорадо“. Което съвсем не е причина да не бъде използвана, а по-скоро трябва да предизвиква внимание при боравенето с нея.
И едно уточнение – въпросната „Омега“ бе закупена по времето, когато спортен министър бе Мариана Георгиева. Със средства, отпуснати целево с подписа на Петър Стойчев като служебен министър на спорта. Но въпросните пари бяха предвидени не за измерителна уредба, а за преградна стена на 52-метров басейн, какъвто у нас и тогава, и сега, все още няма. И вероятно първият подобен ще се появи догодина в Бургас. И Мариана Георгиева просто разреши на БФПС парите, отпуснати за преградна стена, да бъдат използвани за закупуване на уредба.
Но и с „Омега“, и с „Колорадо“, картината на „Замората“ пак щеше да е същата. Но според мен в тази картина с целия респект към организаторите положителните неща са доста повече от негативните.