Кристиян Голомеев постигна върха в обещаващата си кариера си, след като влезе във финала на 50 м св. стил на световното първенство по плувни спортове в Казан и то като претендент за отличията.
Състезаващият се за Гърция топспринтьор даде общо шесто време в полуфиналите – 21,89, само на стотна от петия Бенджамин Прауд (Великобритания) и три от четвъртия Марко Орси (Италия).
Времето на сина на непрежалимия Цветан Голомеев, срещу чието име са националните рекорди на България на 50 м и 100 м св. стил, и племенник на баскетболния змей Атанас Голомеев, е само с две стотни по-бавно от новия му национален рекорд на Гърция.
Първо време и заявка за златото даде американецът Нейтън Ейдриън- 21,37.
Утре Кристиян, който е възпитаник на университета в Алабама, ще стартира от 7-и коридор
В сутрешната сесия ще плуват Нина Рангелова – на 50 м св. стил, и Мартин Желев на 50 м гръб.

Панчо Гюрков за спринтьорската жилка
на Крис, за невероятния му баща Цецо Голомеев*
на Крис, за невероятния му баща Цецо Голомеев*
Зад височината на неговите 192 см се криеше един огромен талант, който с годините и с много труд се усъвършенства, за да достигне той през последните му години като плувец на световно ниво. Няма да забравя никога месец май 1988 г. – състезания за Голямата награда на Белгия.
Голямо състезание с много силно международно участие – Холандия, ФРГ, Франция, Англия, Испания и т.н. Само елитни отбори и то с най-силните си състезатели.
Цецо направо „отвя” всичките спринтьори на 50 м и 100 м св. стил като беше определен за най-силният състезател при мъжете и то с право. По това време постигнатите от него резултати го класираха в първата шестица на света.
Още тогава разбрахме, че когато Цецо навлиза в спортна форма организмът му реагира по особен начин и ако не бъде овладян беше склонен да развива тежка гнойна ангина. Д-р Боев, лекарят на националния отбор по това време, му беше намерил цаката и успяваше да овладее положението.
Това се случи с Цецо и по време на олимпийските игри в Сеул, но там го нямаше доктора на отбора за да оправи положението. До последно, въпреки резултатите, никой не ни „броеше” за Сеул – какви са тези глезотии – лекар за отбора по плуване…
Няколко дни преди началото на състезанието провеждахме тренировка на олимпийския басейн. Имаше включена серия 4х25 м със старт. Цецо плува първите 25 метра, а аз си гледам хронометъра – 9.82 сек. Мисля си, че съм мерил много „патриотично”.
Казвам му времето, а той се смее: „Стига бе, шефе (шефът съм аз), не може да бъде!” Викам му: „Имаш още три двайсет и петака, тогава ще видим.” В това време към мен се приближават руските треньори Копляков (отговарящ за звеното „кроул” на отбора на СССР) и Генади Турецки (по-късно треньор на легендата Александър Попов) и ме питат: „Кое е това момче, плува като торпедо?!”
Аз им казвам кой е и какво прави в момента. Хващаме се и тримата да му мерим спринтовете. Нямаше грешка – всичко се плуваше между 9.65 и 9.75 сек.!
Турецки каза буквално: „Аз такова плуване досега не съм виждал!”. Цецо беше в такава форма, че можеше всичко да се очаква.
Продължението е известно – макар и много болен той все пак успя да се класира 17-ти на 100 м св. стил и да влезе във финал „В” на 50 м св. стил. До края на състезанието той лежа в хотела с много висока температура, но следеше и се радваше на всичко, което се случваше с другите. Никога не го чух да се оплаче, само веднъж ми каза: „Ама и аз съм един Марко Тотев…”
Това беше Цветан Голомеев, може би най-големият български плувец за всички времена. Вечна му памет!
* Споменът за Цветан Голомеев е част от обширното интервю на Иван Цанов с дългогодишния наставник на представителния отбор Панчо Гюрков пред сп. „Плуване & Водна топка”