През годините фотохроникьорите на българското плуване Евгени Цеков и Делян Господинов са изпращали хиляди снимки за публикациите в ПБПС и списание „Плуване & Водна топка”. От състезания, награждаване, сесии, импресии. И в целия този океан от илюстрации се откроява една усмивка. Тази на Никол Кошеджийска. Хем чаровна, хем подкупващо невинна.
С тази усмивка 18-годишната състезателка на пловдивския „Младост’91” и Ваня Аргирова приема победите и загубите.
В колекцията си Ники е натрупала над 170-180 медала. Не ги брои, просто ги събира в стъклена витрина. Балканска шампионка е на 400 м свободен стил. Има сребро и бронз на 800 м свободен стил. На сметката си е записала и два рекорда – на 1500 м св. стил при девойките старша и един на смесената щафета, който регистрира с „Младост’91” през декември.
От няколко години Кошеджийска е шампионка в дългия кроул, но след края на всеки състезателен сезон, когато плувците отиват на море, тя се подготвя за още стартове. Разликата между плуването в басейн и открити води е само един от акцентите в интервюто с Кошеджийска.
–
Ники, наградните фондове ли те мотивират за плувания във ваканционно време?
– Не ходя заради парите. Обикалям Черноморието за разтоварване от басейните. За забавление. Естествено по време на маратона съм сериозна и се състезавам. Но това е и като почивка за мен.
През миналия сезон всеки старт беше различен от предишния. При някои имаше много вълнение и високи вълни. При други морето си беше спокойно.
Много е хубаво, че всяка година календарът се сгъстява с нови маратони и следователно повече участници.
Така стартът става по-интересен. По-мотивиран.
– Кое прави за теб различно плуването в открити води от това в басейна?
– Има огромна разлика. Първо мотивацията ми е малко по-различна.
В откритите води ми е по-освободено. Нямам тези притеснения, които са неизбежни при стартовете в басейна.
Атмосферата е различна. Не виждаш една и съща стена през 20 секунди.
И двете изяви си имат плюсове и минуси.

– Би ли се пробвала в по-големи дистанции, кръгове от Световната и Европейската купа? Консултирала ли си се с нашите маратонци?
– След време бих се пробвала. Говорили сме си с Венцислав Айдарски и с треньора му Николай Вакареев, както и с Лидия Иванова и наставничката й Адриана Прокопиева.
Това обаче не ми е главна цел на този етап.
– Какви краткосрочни и дългосрочни цели си си поставила?
– С треньорката ми Ваня Аргирова работим много здраво за подобряване на всичките ми времена.
На последния зимен шампионат спечелих титлите на 400 м и 800 м св. стил. В останалите дисциплини взех медал, станах трета на 200 м гръб – дисциплина, която плувах на състезание за трети път, подобрих си времената.
Отборът ми „Младост’91” отново стана шампион.

С любимата треньорка Ваня Аргирова. Снимки: Евгени Цеков, Sportsgallery.eu
– Би ли описала работата под ръководството на Ваня Аргирова?
– Не приемам Ваня само като треньор, а и като приятелка. Споделям и почти всичко и и искам съвети.
Нашият тандем също е много интересен, разбираме се прекрасно. Няма напрежение.
Ваня винаги ще ме разбере.
Веднага забелязва, ако съм уморена или не съм в настроение.
Организира всичко така, че да може да изпълня тренировката по най-добрия и ефикасен начин.
Много съм й благодарна и се радвам, че тренирам при един от най-добрите и истински треньори в България.
– Как започна твоят флирт с плуването?
– Още от детската градина и плуванията на морето с баща ми. От мъничка харесвам водата и не ме е било страх от нея.
Първият ми треньор на басейн „Младост’91” беше Нели Карапетрова. След това се преместих при Ботко Трендафилов.
Спомням си при първото ми влизане в басейн „Младост” (все още мъничка) треньорката ми каза да плувам в плиткото и да минавам под коридорите (тогава баща ми стоеше на трибуните и ме гледаше).
Разбрах съвсем друго. Тръгнах директно към дълбокото без никави средства за поддръжка над водата.
Докато плувах бавно към дълбокото, изведнъж чух как треньорката ми вика.
Баща ми беше доста уплашен горе на трибуните.
Тази история няма да я забравя никога. Доста често се сещам за нея.
– Какво е твоето обяснение за дълготрайната хегемония на пловдивското плуване?
– Моят клуб наистина е най-добрият и в скоро време няма кой да му отнеме приза за №1.
На първо място доминацията се дължи на факта, че треньорите ни са едни от най-добрите – Стефан Георгиев, Ваня Аргирова.
При мъничките имаме Божидар Маджуров, Славяна Раденкова и още много талантливи специалисти.
На второ място клубът разполага с много талантливи деца, които ние по-големичките ги мотивираме по всякакъв начин.
Може да нямаме най-добрата и хубава база, но в хъса, обичта към водата и желанието за победа нямаме равни!
В начина, по който показваме един на друг, че го уважаваме, че сме с него преди старт също е ключов за успеха.
Усещането да застанеш на блокчето, да погледнеш към отбора ти и да видиш, че всички са прави и те подкрепят със сърце, е уникално.
Треньорите също знаят как да те нахъсат преди старт. Да те накарат да си повярваш, че можеш, ако не стане след това да те утешат и да ти кажат: „Няма нищо, случва се на всеки.”
Чуват се доста приказки, че славата и победите на „Младост’91” залязват.
Нищо подобно.
Точките и медалите го доказват.
– Каква си извън басейна?
– Обичам да се разхождам по красиви места като гребната база в Пловдив. Да си почивам и да се разтоварвам психически.
Постоянно слушам музика и без нея не мога. В момента единственото, което ме интересува са матурите и балът.
Много ми се иска да се занимавам с нещо свързано със спорт или спортисти, масажист например.