Първи български плувен сайт продължава поредицата „Български плувци с академична кариера“. Този път в нашето полезрение е безподобният
д-р Андре Манов – направил спираща дъха медицинска и академична кариера в страната на неограничените възможности.
Всъщност д-р Манов е най-издигналият се в кариерно отношение бивш елитен български плувец в странство – наистина уникален. Той е реален, но почти невъзможен пример за подражание, а благодарение на Първи български плувен сайт за него ще разберат и плувците по целия свят.
Плувна кариера
Андрей Манов започва своята кариера на басейн „Спартак“ при легендарния Стефан Попов – Замората, когото и днес боготвори. Плува най-тежките дисциплини – 1500 м св. стил, 400 м съчетано, 200 м бътерфлай. Макар и никога да не е бил републикански шампион за мъже, винаги е в челото на класиранията. През юни 1974 г. във Велинград става шампион на НРБ за юноши старша възраст на 400 м св. Също така е многократен градски шампион на София за юноши и мъже на 400 м и 1500 м св. стил в периода 1974-1978 г.
Има две куриозни случки с него, които ще ви разкажем.
Първата е в ГДР. На състезания в отишлата в небитието „първа германска държава на работниците и селяните“ той плува 400 м св. стил в една серия с местната звезда Франк Пфютце. Българинът завършва за точно 4:37.00 – до стотна, измерено с електронна уредба. Това е покрита норма за „кандидат-майстор на спорта“. После казва: „Зная аз кога да пипна!“
Втората се случва на басейн „Октомври“ в столицата. Общостудентски игри. Андрей Манов се състезава за отбора на Медицинска академия – София. Треньорка му е непрежалимата Лилия Милорадова (Бог да я прости!). Трябва да плува 400 м св. ст. Нещо обаче се забавя, влиза в басейна и чува как стартерът (Стефан Сименски) на неговата серия вече казва: „По местата!” В серията плува и бившият национален селекционер Веселин Суров, който е фаворит. Има по-добро време от Андрей Манов с близо 20 секунди.
Преди това Суров бил казал: „Да не го чакаме!” Ставало дума за бившият левскар. В серията плува и приятелят на Андрей Красимир Николов (Малчо). Малчо е голям хитрец, всички плувци в България го познават и прави нарочно фал-старт. По този начин той „спасява“ Андрей и той успява да стартира. До 300-ия метър си върви безпроблемно втори. След това усеща, че публиката полудява. Нещо става! Има даже чувството, че част от викащите ще скочат в басейна. После разбрал, че Суров получил спазъм на слезката и медикът постепенно започнал да го застига.
В крайна сметка Андрей Манов става първи. Той е първият шампион по плуване в историята от Медицинска академия на Общостудентски игри. Господ си знае работата.
Професионална и академична кариера
Завършва медицина през 1984 г. в София. После става главен асистент в Катедрата по Ендокринология към Александровска болница, София. Има специалност по Ендокринология и метаболизъм в България от 1991 г.
После опитва късмета си в САЩ. Взема изпити и се обучава 3 години по вътрешни болести в Медицинския Център „Линкълн“ в Ню Йорк, САЩ. Преодолява неимоверни трудности, но… успява. Та той е български плувец! В САЩ има специалност по вътрешни болести от 1997 г. – взети изпити с резултат 99% от 100 %. възможни.
От 1997 г. е преподавател по вътрешни болести в Болницата Джон Питер Смит, във Форт Уорт, Тексас в класираната 3-та в Америка и първа в Тексас програма по Фамилна практика по качество. Обучава ново завършилите американски лекари по Вътрешни болести като лекуват и пациенти в Болницата.
Изнася лекции в Медицинския университет на Северен Тексас на студенти по медицина. Също така е назначен като клиничен професор към Университета.
Завършва магистратура по управление на здравеопазването в Америка и преди 7 години е избран с конкурс като ръководител на Катедрата по Вътрешни болести към болницата Джон Питер Смит, Форт Уорт, Тексас. Ръководи 100 лекари от 12 страни.
Член е на Американската диабетна асоциация, Американската медицинска асоциация и почетен Фелоу на Американския лекарски колеж.
Има над 30 научни публикации в Америка, Франция, Германия и България. Специални интереси има към патогенезата, лечението и профилактиката на захарен диабет тип 2, хипертония, метаболитния синдром и щитовидните заболявания. Има описание в Англия за първи път на адхезивния рецептор СД44 и неговата роля в автоимунните щитовидни болести през 1991 г.
Изнася лекции на локално и национално ниво в Америка в областта на гореописаните заболявания.
