Трансферирано от в. „Дума”
В българското плуване през последните шест години няма по-постоянен състезател в изявите, класиранията и резултатите в басейна от Нина Рангелова. Показателно за класата на пловдивчанката е, че винаги реализира максимума на възможностите си в най-важното състезание за годината.
Така беше и на европейското първенство в Берлин през лятото, където Нина плува два пъти на финал. Единият беше в най-престижната дисциплина 100 м свободен стил – мерилото за случващото се в синия спорт.
В Доха през декември Нина записа рекорден за дамско ни плуване брой участия на световно първенство – 7. Възпитаничката на Южния методистки университет в щата Тексас направи и три поправки. С тези на държавния шампионат в София тя закова актива си за годината на общо 11, а за кариерата си – 58.
За най-бързата българка в басейна 2014-а ще остане паметна не само с рекордите. През лятото в разгара на шампионата тя успя да организира благотворителен търг с вещи на световни плувни звезди. Набраните средства дари на болния от аутизъм Алекс. За инициативата, живота в САЩ, новото предизвикателство и подготовката за третата й олимпиада Нина Рангелова разказва пред в „Дума”.
– Не съм променила нищо. Засега. Вероятно ще се наложи да работя. Започвам стаж от януари в брокерска агенция, която ще търси подобряване на имиджа си.
Нужна им е стратегия за комуникациите.
– Как се стигна до това предложение? Проучваха ли те или подадоде документите по обява?
– Стана съвсем случайно. На едно от състезанията с отбора на Южния методистки университет на басейна беше и собственикът на въпросната брокерска къща. Чул ме да коментирам нещо по темата и от приказка на приказка стана ясно, че имал нужда от пиарска стратегия. Харесахме се взаимно и работата се получи.
– Договори ли се да не ви товарят много с работа? Все пак трябва да ти останат сили и за басейна!
– (Смее се). Ще съвместявам различните си ангажименти по същия начин, както съм го правила през последните 5 години. Режимът ми няма да е по-различен. Дори може да ми е малко по-лесно. Когато се прибирам, няма да ми се налага тепърва да залягам над домашните или да пиша есе. Ще го правя събота или неделя.
Иначе стажът ми е до май. Нямам професионален ангажимент за след това, но се надявам да направя впечатление.
– Изглеждаш доста развълнувана от новото предизвикателство.
– Така е. Не съм работила никога през живота си, ако не броим ангажиментите ми като детегледачка. Това е нормална практика в САЩ, продължавам да го работя от време на време.
Едно от семействата е на адвокати, другото – на инвеститори, в третото съпругата има компания за архитектура и интериорен дизайн…

– Знаят ли, че за децата им се грижи олимпийка и шампионка?
– Не съм такъв човек. Не парадирам с успехите си. Държа хората да ме оценяват по свършената работа.
Иначе няма как успехите да останат незабелязани в социалните мрежи.
– С успехите ти обаче са наясно от Българската федерация по плувни спортове, както и треньорският щаб на националния отбор. Нима не си говорила как ще бъде обезпечена подготовката след дипломирането?
– Всичко зависи от Министерството на младежта и спорта. Има нов спортен министър, идва нова състезателна година. Ще трябва да се търсят спонсори.
В България на плуването не се гледа както в напредналите страни, развиващи синия спорт. У нас се гледат класиранията в борбата, бойните спортове.
В Америка, Европа, Австралия и останалите страни, да не ги изброявам всички, плуването е не просто спорт, а обществено значим, престижен и социален спорт. Начин на мислене.
– И все пак си звездата на българското плуване в момента. Като участничка на две олимпиади не е ли предвидено перо за спортисти с твоя статут?
– Бидейки участничка на две олимпиади, не значи, че ще плувам и на трета. В България трудно може да бъде отговорено на американските стандарти.
Продължавам обаче да се подготвям в същия дух. Не виждам причина да правя промени, след като ми се получава.
Планирам няколко съвместни лагера в Маями с американската звезда Кейти Хоф (световна шампионка, рекордьорка, олимпийска медалистка – б.а.).
С наставника й Анди Кершол поддържаме тесен контакт, той беше помощник треньор в моя унивирситет. С Кейти също поддържаме връзка.
– На кои дисциплини ще гониш норматив за Рио?
Ако искам само да плувам, без да работя, ми трябва финансиране от порядъка на 2000 долара на месец. По какъв начин аз в България бих могла да се справя?

– Планираш ли други кампании?
– Възприемаш ли се като полуамериканка?
– Възприемам се повече като българка с американски разбирания за живота. Доста годинки трябва да минат, за да започна да се възприемам като полуамериканка.
В България ще те ударят и ще ти кажат "Опа". Това е новото "извинявай" у нас.
Дразня се и от вмешателството на САЩ в работите на другите държави в политически и икономически аспект. Няма проблем, който да е изникнал по света, и американците да не са се намесили.
– Какво харесваш и какво не харесвате в себе си?
– Харесва ми, че съм упорита. Не се предавам без бой и трудно някой може да ме прекърши. Като свой недостатък мога да определя наивността си. Аз съм човек, който вярва в доброто и вижда доброто в хората около себе си.
– Какво не знаят хората за теб?
– Искам да се науча да играя народни танци и хора. Засега знам само право хоро.
.
– Какво държиш на нощното си шкафче?
– Нощна лампа, учебник или книга. Редовно ми се налага да си дочитам в леглото, в повечето случаи работи като приспивателно.