Световното първенство на 25-метров басейн: Друго плуване, същото шоу!

Спортният енциклопедист и ас сред асовете в екипа на „Евроспорт България” – Асен Спиридонов,
специално за Първи български плувен сайт

Когато през 1993 година плувците се събраха в Палма де Майорка на първия световен шампионат в 25-метров басейн, това провокираше въображението.

Големите форуми се провеждаха на 4 години и шансът да видиш накуп елита начело с американските и австралийските звезди в състезание, различно от Олиймпийските игри и световните първенства, въодушеви последователите на синьото братство.

С умиление си спомням как във вестник „Спорт” нетърпеливо очаквахме репортажите на Иво Палийски от горещата точка на събитията в началото на декември преди 21 години.

 
За тези две десетилетия истинските познавачи и ценители на плуването изтрезняха по отношение на надпреварите в т.нар. малък басейн.

Късата дължина и увеличената бройка обръщания промениха физиономията и съдържанието на самия спорт.

Половината плуване преминава под вода, всяко салто дава допълнително предимство на силоваците, стартовата реакция е много по-важна, дори дишането стана фактор с по-малка тежест.

В крайна сметка се роди неписаното правило, че добрият състезател в 50-метровката е добър и в малкия, но обратното не е задължително.

Асен Спиридонов (с китарата) знае как да създава настроение – и зад микрофона и когато разтоварва с колеги и приятели.
В "Орловото гнездо", Банско: отляво на дясно – Божо, Краси Панов, Василен Димитров – Георги Банов, Камен Алипиев-Кедъра, Никола Стойнов-Коко. Снимка: Таня Димитрова

 
Нещо повече: във всички поколения оттогава досега се оформяше солидна група специалисти в 25-метровия басейн, които така и не направиха нищо в олимпийския размер. Така постепенно престижът на „късите” световни първенства намаляваше и все повече от най-ярките звезди ги пропускаха.
 
Стартовете в Доха се вписват в очертаната тенденция. Главните отсъстващи по правило са доста от елитните плувци на САЩ и Австралия, но трябва да се признае, че двете суперсили могат да си го позволят и пак да имат боеспособни отбори.

Великото в тези държави е, че плуването е религия и неговото развитие и финансиране не зависи от резултатите на дадено първенство.

Навсякъде другаде рейтингът на плуването се отмерва в титли, медали и рекорди. Основно заради това дори и за най-развитите в плувно отношение страни от Европа и Азия шампионатите в малкия басейн са изключително важен период в календара и тимовете им са изградени от най-доброто в момента.

 
Когато в стартовите списъци личат имената на Катинка Хосу, Мирея Белмонте, Рута Мейлутите, Чад ле Кло, Раноми Кромовиджоджо, Сара Шьострьом, Камерън ван дер Бург, Владимир Морозов, Федерика Пелегрини, Косуке Хагино, Флоран Маноду, Грегорио Палтриниери и Бронте Кямбъл, прогнозите не са кой знае колко трудни. Американците, водени от Райън Лохте и Натали Коклин, ще придадат още чар и класа във всеки от стиловете и щафетите.

Ще бъде интересно да видим руските и китайските плувци след поредицата допинг скандали с личности от най-висок ранг.

Усещането ми е, че ни предстои по-силно от предишните световни първенства, защото през 2014 година нямаше друга всеобхватна мащабна проява.

Континенталните шампионати, Пан Пасифик и Световната купа все пак не могат да заместят официална сбирка с участници от цялата планета.

 
За мене като луд любител на плуването най-интересното в предстоящия шампионат е промяната в гърба и бруста.

Специалистите очакват, че оттласкването от новия тип стартова платформа ще елиминира честите приплъзвания на гърбистите, ще вдигне малко скоростта при влизането във водата и съответно ще доведе до подобряването на постиженията, поне при онези, които са направили достатъчно тренировки с приспособлението.

Докато новата трактовка на правилото за един делфинов удар при брусистите сякаш ще увеличи още повече противоречията и споровете, възникващи на старта и при всяко обръщане. По този въпрос посветените в тънкостите на нашия спорт са почти единодушни, че това тълкуване няма да отстрани използването на повече от един делфинов „кик”. Колко по-лесно и обективно щеше да бъде всичко да се решава от видеозаписа с подводната камера.

 
Няма съмнение, че 12-ото световно първенство в 25-метров басейн ще се превърне в поредното доказателство за красотата на плуването като класическа дисциплина, надхвърляща рамката на спортната надпревара.

За представянето на скромната група български състезатели и треньори думата имат вездесъщите колеги и приятели от Първия български плувен сайт, а за телевизионното шоу от Доха гаранцията за качество се дава от Евроспорт и нашия шампион на 1500 м кроул в миналото Евгени Ставрев.

Очаквайте исторически преглед за участието на българите на световни първенства на малък басейн, както и обширен материал за нашите в Доха!

Вашият коментар