Американската университетска програма доказано работи като най-успешната в плуването. Доказателствата: броят на елитните състезатели, плътността на турнирите в отделните кръгове на шампионатите, превръщащи се често в минисветовни надпревари.
Макар и рядко в американски университет като стипендианти приемат и български плувци.
Краткият списък допълват още олимпийците Райчин Антонов, който има две тапии от две висши учебни заведения, Ана Дангалакова, Петя Петрова, синхронистката Богдана Зарева, Лъчезар Шумков, състезаващият се Гърция Кристиян Голомеев.
От тази година пък има вече и двама български плувци съотборници. Най-бързата ни плувкиня Нина Рангелова и новобранецът Стефан Попов се състезават за „мустангите” от Южния методистки университет в Тексас.
На хиляди километри от България остава съпричастен към случващото се в родината. Гласува от Тексас на последните парламентарни избори
Роденият на 25 февруари 1995 г. софиянец е медалист от държавни първенство и международни турнири във вероятно най-плътния стил като конкуренция и развиващ се стил у нас – бруста. Възпитаникът на „Левски” постигна успехите си под ръководството на Люляна Димитрова.
Завършил е Софийската математическа гимназия – английска паралелка. Английският език му се отдава от малък и му проправи пътя до САЩ. Как е станало това Попов разказва пред Първи български плувен сайт
С Лъчезар Шумков (в средата) и Петко Тороманов са си разпределили медалите в бруста на държавното първенство през 2012 г.
– Стефане, как се стигна до варианта да продължиш да плуваш в меката на плуването – САЩ, при това да имаш щастието да си съотборник със сънародник – Нина Рангелова?
– Да уча и тренирам в САЩ беше моя цел. Още от гимназията. Всъщност започнах да се подготвям чак в 11-ти клас.
Реших да опитам да си осигуря спортна стипендия, затова се свързах с Athletes-World- агенция, която създава профил на състезатели от всякакъв спорт, който се практикува в NCAA (Националната колежанска асоциация за аматьорски спорт в САЩ – б. р.), и го разпраща на треньори в университети.
Паралелно с това се подготвях за стандартизираните изпити SAT и TOEFL в American College Council.
Иначе да бъда съотборник с Нина стана по-скоро по случайност. В началото на март с мен се свърза помощник-треньорът от SMU (Южния методистки университет) Мич Дански, който обясни, че не може да ми осигури спортна стипендия, но с резултатите си от стандартизираните изпити мога да получа академична.
Така и стана.
Най-добри условия ми предложиха в SMU и този на Индиана. По-хубаво академично класиране на първия, по-малките размери на университета, силната програма по специалността „икономика” и разбира се присъствието на сънародник в отбора ме накараха обаче да избера SMU.
– Треньорът в Южния методистки университет за мъжете не е ли същият, който е бил в учебното заведение на Лъчезар Шумков.
– Да, Мич Дански е бил в своята последна година в университета в Кънектикът, когато Лъчо е заминал да учи там, а след това е тренирал спринтовата група, в която мисля, че е бил Лъчо.
– Лъчо имаше ли вина да се озовеш в Тексас?
– Първото ми впечатление беше от организацията – всеки един професор предоставя календар, в който пише какво, кога ще се взема като материал.
Кога ще има контролни и изпитвания и какво трябва да сме подготвили за съответната дата.
На тренировките всеки студент идва с настроение, показва желание. Никой не си позволява да се скатава.
Вътрешната конкуренция е много силна, но въпреки това отбора е страшно сплотен.
Там всички гледат на плуването като на отборен спорт. Получаваш всеобщата подкрепа, независимо дали си в басейна или фитнес залата. Това прави тежката тренировка поносима.
Всички в отбора я уважават много и свързват България с нея, което улесни и интеграцията ми.
Освен това, е много приятно да има кого да поздравиш на български език на басейна в 6 часа сутринта.
– Каква специалност учиш?
– Състезателната ти програма?
На всеки две седмици имаме стартове предимно в Тексас. Подготовката ни се води основно за Американската атлетическа конференция.
Ще се състезаваме срещу университета на Лъчо. Сериозно амбицирани сме да победим.
Декември месец сме на тренировъчен лагер в Оклахома, след който сме на местно състезание.
– Как се запали по плуването?
По-късно тя ме „предаде” на сегашната ми треньорка в „Левски” Люляна Димитрова, при която постигнах сегашното ниво и резултати.
– Постиженията ми са предимно на вътрешно ниво, печелил съм медали от републикански първенства и по-посредствени международни турнири. Личните ми времена са: 50 м бруст – 29.41(25м), 30.07, 100 м бруст – 1:04.31 (25 м), 1:06.02 и 200 м бруст – 2:18.71 (25 м), 2:22.84.
– Имаш ли хоби?
– Обичам футбола и плуването.
– Амбициран съм да завърша с добър успех бакалавърската си степен, след което да завърша магистратура, отново в университет в САЩ.
В плуването се стремя предимно към подобряване на личните си постижения.