Шефът на Съдийската комисия на плувците Вили Цеков: По принуда треньорите станаха и съдии

Съдийство и неговите проблеми винаги остават в сянката на големите кахъри и неуредици на плуването. Няма по-подходящ човек за тяхното посочване и анализиране от председателя на Републиканската съдийска комисия Вили Цеков.
От малък е свързан с басейна – учил е в спортно училище на Варна. Отбива спортната рота в ЦСКА и в „Черно море” (Вн), а след това завършва висшето си образование във ВИФ „Георги Димитров”.
Пробвал се и другите плувни спортове: водна топка,  водно спасяване и морски спортен многобой.

– Г-н Цеков, как станахте плувен съдия?

–
По наследство – баща ми Ецко Цеков беше един от стълбовете на Варненската съдийска колегия и член на Републиканската. Харесваше ми да правя класирания на отбори. Да изчислявам точки. Имах добър учител – Петър Цанков от родния ми град. В последствие се отделих за кратко поради отсъствието си от страната.

При завръщането си имах желание да видя състезанията, обезпечени като в чужбина със стриктни съдии, с добро тяхно поведение. С организация, създаваща респект в състезателите и зрителите. И така, върнах през 2006, през 2007 станах член на Републиканската комисия и 2010-а неин председател.

– Как успявате да ръководите толкова много хора от различни градове, на различна възраст?

– По-експедитивната съдийска работа през последните години се случи благодарение на колегите ми в различните центрове. Това са Стефан Георгиев в Пловдив, Олга Иванова в София, където много ни помага и Любомир Ценков, Вальо Митрев в Сандански. Изградили са си необходимия авторитет като съдии и след общо многобройни разговори имат активно поведение при привличане на нови колеги.

Съдии са от различни поколения. Всяко има своето място: по- възрастните с опита и рутината, които имат; средното поколение следи за плавния преход – изменението в правилата и разбирането за ритмиката за самото състезание; младото поема щафетата.

– Какви са изискванията и възрастовите граници за бъдещия съдия?

– Задължително е мераклиите да са навършили 18 г. при получаването на съдийска квалификация. Държат тест, който се променя на всеки 4 години, съобразно измененията в правилника на FINA. Върху последния изпит от 2013 г. за българските съдии.

Поработихме доста с колегите, постарахме се да бъде прецизиран по отношение на тематиката. Въпросите да касаят най-неврологичните точки в провеждането на състезанията.

Тестът съдържа 30 въпроса от затворен тип, т. е. има само по един единствен верен от трите избираеми отговора и времето за решаването му е 30 минути. Който е допуснал неповече от 5 грешки, минава.

 
– Съдийството не е постоянна работа и не носи стабилни доходи. Коя е причината ентусиастите да се захванат с нея?

– Последната част на въпроса дава отговора  – връзката с плувния спорт. Съдийството е начин да бъдеш съпричастен на емоциите в басейн

– Израстването на младия кадър винаги ли тръгва от времеизмервач или съдия по обръщане? Как се преминава към позицията за стил, помощник-стартер, стартер, главен съдия?


– Зависи от качествата и амбициите. Голяма част от хората показват добра устойчивост на някаква рутинна позиция, вършат добре работата си в тази категория и предпочитат да я запазят на същото ниво. Случва се да предлагам на колеги вземането на по-отговорна функция и те да ми отказват.

Невинаги целта на колегите е някакъв вид издигане. Всеки от съдиите, които показва добри качества и постоянство, желание за работа, такъв който поддържа подготовката си за състезание, ще получи  възможност. Следим младите съдии във всички центрове.

                                                                   
– Жените в колегията доминират. Има ли позиции, които остават мъжки, например стартер?
           
 – Предлагането на кандидати за тази позиция никога не е било свързано с женско име. Ако има дама, която смята, че може да изпълнява функцията, аз ще бъда радостно възбуден да и дам възможност за изява.
 
– Справят ли се с емоциите треньорите, които съдийстват?
 
– Този въпрос също занимава мен и колеги. Треньорите спазват някакво съдийско безпристрастие при оценяване на спорна ситуации и противно на общото мнение.

Допустимо е да съдийстват, при положение, че те нямат състезатели във възрастова група на надпреварата. Иначе ми се ще да няма действащи треньори.

В съдийството се появи дупка, която след годините на демокрацията нямаше кой да запълни. Така по се принудихме да се обръщаме към треньорите.

 
– Как се решават спорните моменти на шампионатите в по-големите възрасти?

– Не  се наемам да съдя решенията на колегите, но Жури’Апел е редно да се събира само след контестация. Главният съдия има право да свика журито, за да разисква спорна ситуация.

Друг е въпросът, че според правилника на FINA, когато има такъв тип измервателна система, каквато е нашата нова уредба, се вземат под внимание нейните резултати.

Преценките на човешкото око са субективни и не може да вземеш решение, защото на теб така ти се е сторило при положение, че машината отчита друго.

Съоръжението облекчава човешките отношения. Благодарение на него съдиите виждат кога състезателя „краде” от старта. Един мисли, че има фалстарт, аз не като главен съдия вземам крайното решение.

Така съдията на по-нисък ранг остава с чувство на неудовлетвореност.

 

–  Подаването на контестация е скъпо за клубове. Това ли тушира недоволството към съдиите?

                                  
– Това е факторът, прецизира нещата, след като няма друг критерий за оценяване на обективността на несъгласието на клуб, треньор или състезател. В крайна сметка, когато ти си абсолютно убеден в правилността на това, което защитаваш, си склонен да дадеш определената сума.
Начинът, по който се задават въпросите вече е по-смекчен. Единствено в малките възрасти, където се наблюдава негативна тенденция, която държа да отбележа, а именно прекалено големите правомощия, които треньорите дават на родителите да се намесват в правилата, все още има известни проблеми.

Това за мен е процес, който за момента влияе на съдийските решения, но за в бъдеще ще рефлектира и върху треньорските решения, така че те си залагат една „бомба със закъснител”. Резултатите от това поведение вече се усещат.


 
– Раждането на нови клубове се очертава като трайна тенденция, а все повече родители влизат в ролята на треньори на децата си….
 
– Тези феномени са много интересни. Наблюдават се не само в нашия спорт. Най-вече индивидуалните. В колективна родителят не може да бъде водач на чуждите деца.
В плуването няма лошо, след като детето дава резултати под ръководството на  родител с необходимата правоспособност. За мен странното е как им се получава така на родителите без необходимата правоспособност, предварителна практика, нито като състезатели, нито като треньори.

Откъде вземат познанията си да подготвят децата си методически издържано и технически правилно?

Засега резултатите на такъв тип тандеми се появяват предимно в по-малките възрасти. В по-големите все още не се е показало като печеливш модел.  

Не бива да се игнорират качествата на родителите като треньори, но те трябва да са в контекста на стратегията на целия клуб.

Този родител трябва да се вписва в общата политика на клуба отбора и БФПС. Не може да бъдат „орязвани” правата им само защото са родители. В крайна сметка всеки иска да види децата си шампиони.

Когато поведението на такива родители обаче излезе извън нормалния диалог и прерасне в заядливост вредата е за всички.

Тогава родителите лавинообразно започват да си мислят, че са компетентни за еднолично решение. Многократно съм бил свидетел как оправят техника, подреждат щафети на отбори. Това е нож с две остриета и се връща върху клубовете със страшна сила.

 
 – Достатъчно уважение ли демонстрират състезатели, треньори и родители към съдиите?
 
– С изключение на отделни поведението е доста толерантно. Хората се опитват да разбират нашите решения. Не съм имал много тежки пререкания, въпреки че във всяко едно състезание има някой недоволен.
Акцентът, на което се набляга на Техническите конференции е, че даже и да има силно несъгласие, има и установен ред на отразяването му, който да не излиза извън рамките на добрия тон и да не нарушава общия ритъм и дух на цялото състезание.
 
– Мнението Ви за входните нормативи в по-малките възрасти, породило полемика, която продължава повече от година?
                  
– Не защитавам или осъждам този тип критерий за участие в състезание. Привърженик на въвеждането на стандарт и спазването му. За мен по-добър прецизиращ фактор са регионалните състезания.

Поради липса на финанси не можем да ги провеждаме.

Така вече наложеният входен критерий се явява отсяващ фактор.

Вашият коментар