Боряна Туманова: Студентският спорт страда от безразличието на институциите

Студентското плуване в България има славна история. Извоювало е купища медали от Универсиади, а „Златната рибка” Таня Богомилова е световна шампионка от Кобе 1985 г. 

На фона на успехите от близкото минало обаче състоянието на студентското плуване е във фрапиращ контраст.

За Първи български плувен сайт проблемите анализира доц. д-р Боряна Туманова. Тя е зам.- директор на Департамента по спорт и преподавател по плуване в Софийски университет.


–
Г-жо Туманова, занимавате се със студентското плуване от 1992 година. Какви са спецификите и разликите от треньорството в клуба?

–
Разликата от работата е, че при нас става въпрос за младите хора, които прекарват времето си основно пред компютъра и в учебните зали.

Във времето на индустриализация ролята на двигателната активност е от основно значение за запазване и поддържане на добро психо-физическо състояние.

Студентският спорт и в частност плуването се превръща в средство за борба срещу умората, стреса и агресията.

Една от основните цели на обучението е студентът да желае да участва в учебния процес. Значението на удоволствието и желанието да се практикува определен спорт се проявява в по-добри показатели за физическа дееспособност.

Двигателното усъвършенстване не се противопоставя на умственото и духовното), а е израз на правилна политика на образователните институции за все по-голямо използване на спорта за цялостното развитие на младежа във всички образователни степени на обучение .

                                           
– Има ли истинско желание сред студентите за спортуване и най-вече за плуване? Казвам истинско, тъй като знам, че поне първите 2 години в СУ спортът е задължителна дисциплина, която се оценява като всички останали и това дразни много от студентите.
 
– Както е казал барон Пиер дьо Кубертен: „Една страна става действително спортна, когато по-голямата част от нейните граждани почустват лична нужда от спорт”.  

Безспорно е голямото  значение на двигателната дейност в периода на Висшето образование.

Спортът е с различен статут в програмата на отделните Факултети. 

Много от тях го включват като задължителна дисциплина. Тези студенти, които имат предварително придобит спортен опит, оценяват правилно тази политика на висшето учебно заведение.

В повечето случаи обаче нямат създадени навици да спортуват и голяма част от тях имат средно здравословно и функционално равнище, а не е малък и процентът на студенти с отклонения в здравословното състояние.

Боряна Туманова с отбора на Софийския университет. Част от него са най-добрата ни плувна маратонка Лидия Иванова (на първия ред вляво) и с авторката на интервюто Лили Липчева (до нея)

В тази група  наистина твърде често се среща негодуване и неразбиране на проблема.

Определено вина за това има безразличието и негативното отношение към спорта от страна на държавните и обществени институции.

Именно тук влиза ролята на добрия преподавател, който може да се окаже мотиватор или демотиватор за учащите. Акцентът в нашата работа е, чрез правилно насочване на естествения стремеж и необходимост на студентите от двигателна дейност да се укрепва физическото им развитие.
А конкретно за плуването, мога да твърдя, че който го е заобичал, остава за цял живот и никога не е късно да се научиш да плуваш. Това се опитвам да предам на всичките си ученици и да ги накарам да усетят удоволствието от този спорт.
 
– Колко често тренират студентите? По какъв начин се сформира титулярния отбор на университета?

–
Със съжаление трябва да призная, че тренировките на отбора по плуване на Софийски университет са сведени до три пъти седмично, което ще прозвучи абсурдно за добрите познавачи на тренировъчния процес.

Това произтича на първо място от липсата на свободно време у студентите-спортисти, на повечето от които освен натоварената учебна програма, се налага и да работят.

Основен проблем също така стои и с материалната база, с каквато Софийски Университет не разполага. Ползва се наемна, която драстично намаля  и без това тънкия бюджет на учебното заведение.

Почти всички членове на отбора по плуване посещават и други басейни, в които тренират допълнително. Отборът ни се сформира от студенти, които са се занимавали активно с плуване в училищната си възраст.


– Казахте, че ползвате наемна база. Тя все пак добра ли е или просто нямате избор?
– Плувците ни се готвят в басейн „Академик”- един бастион на българското студентско плуване, построен  60-те години на миналия век. Той е вече толкова амортизиран, че всеки работен ден там е милосърден подарък от съдбата.

Казвам го, защото недай си Боже да спре да работи, студентското плуване ще закъса сериозно с материалната база.

Почти всички ВУЗ в София провеждат учебния си и тренировъчен процес по плуване там.
– Осигурява ли се на отбора нещо повече от вход за басейн? Как стои въпросът с екипировката, лагерите и участието по състезание?
– Както споменах, проблемът, който стои при организирането на тренировъчния процес, произтича  основно от липсата на време за системни тренировки у студентите.

Много трудно могат да се съберат състезателите  в едно и също време и да проведат тренировките си.

Необходимостта от оптимизация на тренировъчния  процес и търсенето на алтернативни възможности в отделните видове спорт ни е довела  до варианта да работим с всеки отделен случай индивидуално.

Разчита се много на предварителната  и самостоятелна подготовка на всеки участник в тима.
Ние се явяваме повече организатори на своите представителни отбори отколкото лични треньори.

Стараем се да осигурим оптималния минимум екипировка за всяка учебна година.

В Университета за разлика от другите вузове се провеждат ежегодно спортни лагери.

Един високопланински  през зимата,  който включва основно занимания със ски, както и обща физическа подготовка, и един есенен на море, включващ летни спортове.

Въпреки че в тези лагери изявените спортисти от отборите се поемат от бюджета на Департамента по спорт в СУ, много малко са плувците които се възползват от тази екстра.

Причината е вече споменатата липса на свободно време. Участията в състезания от Асационално ниво са под шапката на Асоциацията  за университетски спорт (АУС).

– По-славни ли бяха отминалите времена за студентския спорт и за плуването?
– Всички времена са славни, погледнати през призмата на своите участници и герои. Плуването в Софийски университет има над 70- годишна история, в която може да се похвали с богата колекция от медали и постоянен разцвет.

Мога да твърдя, че това е един от най-популярните и обичани спортове сред студентите.

Предлагам да разгледате таблицата с най- добре класиралите се състезатели по брой точки според спечелените от тях медали.

 

Само да кажа, че първи при мъжете е физикът Христо Христов със 106 точки – в момента живее в САЩ. Втори е Иван Цанов със 78 точки, който няма нужда от представяне. Трети е Бойко Илиев със 67 точки.

При жените първа е Цанка Русева със 100 точки. Втора е известната Лидия Иванова със 96 точки. Трета е Ангелина Чипева с 89 точки – прочута в миналото по хубост и успехи плувкиня.        

Най-добре класирали се мъже по точки според броя на медалите

           Това е Боряна Туманова

Образование: висше – Национална спортна академия, специалност треньор по плуване (1981-1987)

Треньорски, спортен и преподавателски опит:
1976 -1984 г. национален състезател по плуване.
Републикански шампион по плуване и водна топка.
1980 г. – балкански шампион по плуване и балкански рекордьор на смесена щафета.
1987 – 1990 г. – капитан на националния отбор по водна топка.
1990 – 1991 г. треньор на детско- юношески отбор по синхронно плуване в град Серес (Гърция).
1990 – 1991 г. – състезател по водна топка на „Пансерейкос” (Гърция).
от 1992 г.- съдия по синхронно плуване.
1986 – 1999 г. – треньор по плуване в УСШ ,,Люлин,,
1992 – 1999 г. – хоноруван преподавател по плуване в СУ.
от 1999 г. – преподавател по плуване в СУ и треньор на представителния отбор по плуване – мъже.
Майстор на спорта от 1976 г.
от 2007 г.- координатор по плуване на Спешъл Олимпикс за България (световна организация за спорт при хора с интелектуални затруднения).
2012 г. – защитава докторска степен на тема: „Адаптирана програма за обучение по плуване на хора с интелектуални затруднения”
 
2014 г. – доцент по плуване

Вашият коментар