Получих голям брой лични съобщения по ФБ и мейли с които читатели на медията на българските плувци ме молят да дам своята гледна точка относно сръбската сензация Велимир (Веля) Степанович и спечелените от него два златни медали на провеждащото се в момента европейско първенство по плуване в Берлин. Благодаря ви за интереса към моята скромна особа.
Веля Степанович е голям, дори екстра ординарен плувен талант. Не впечатлява с ръст и килограми. Даже се видя на награждаването на 200 м св. стил, че двамата му подгласници – Паул Бидерман (Германия) и Яник Аниел (Франция) стърчат глава над него. Аниел май даже с глава и половина. Плувният талант на Степанович е друг – в „пипането” на водата. Ако някой още помни Юлиян Василев (Ляма) – делфинистът от Сандански, ще ме разбере за какво става дума. В момента например няма български плувец, който да „пипа” водата като Степанович. Експертите знаят какво означава да „пипаш” водата, а на любителите трябва да се обяснява поне с пет страници текст. Не е тук мястото.
Степанович е изключителен тактик. Той проведе двете плувания перфектно от тактическа гледна точка. На 400 м св. стил наложи от самото начало чудовищно темпо и никой не можа да го настигне до края, макар и ако имаше още 20 метра, щеше да стане втори, дори трети. За 200 м св. стил самият той казва следното: „Планът ми беше да тръгна много силно и след първите сто метра да бъда първи или втори. На третото петдесет се трудих да бъда на върха и да съм близо до Бидерман. Той (Бидерман – б.а.) сигурно не очакваше някой да плува редом с него и да разчита на финалния си спринт. Трябваше да дам всичко от себе си. Не усещах нито ръцете, нито краката си, в главата ми беше единствено мисълта как да победя. На края стана горещо, но успях.”
Степанович има психика на шампион. Вижте го отново какво каза пред медиите: „Моята цел винаги е първото място. Имена не ме интересуват. Това е начинът ми на мислене.” Към тези думи нищо не може да се добави.
Не мога да отрека обаче, че Веля имаше и страхотен късмет на 200 м св. стил. Гледайте още един път дисциплината и ще видите, че в последните 15-ина метра Паул Бидермен (Германия) видимо води пред сърбина, макар и с много малко, но води. Всъщност Бидерман изпусна златото при протягането към финалния панел и самото докосване на стената – не го направи по най-добрият начин. Действително нямам обяснение как един толкова опитен плувец допусна такава аматьорска грешка. С риск да ме намразите ще припомня как се финишира в плуването: 1. не се гледат съперниците; 2. не се диша; 3. атакува се единствено и само стената; 4. атакуващата панела ръка се протяга максимално и с взривна сила с пръстите се докосва панела; 5. панелът се докосва на нивото на водата, а не под или над нивото.
Веля Степанович тренира при перфектни условия в Абу Даби при Крис Тейди. Ако беше в Сърбия нямаше да е същото. В плуването е от изключително значение какви са условията ти за подготовка. С трици маймуни не можеш да ловиш .
Има и още, но те не е за писане.
Ако Велимир Степанович продължава в същия дух ще бъде един от най-големите фаворити за спечелването на медали на олимпиадата в Рио де Жанейро след две години. Даже не е напълно изключено да чуем „Боже правде!” в негово изпълнение и в негова чест. Сърбите нямат досега олимпийски шампион в плуването. Югославия има. През 1968 г. в Мексико Джурджица Биедов става първа на 100 м бруст и легендарният телевизионен коментатор Младен Делич крещи в микрофона загубил ума и дума: „Първа си, Джуке!”. Дали пък някой следовник на Делич няма да изкрещи след две години от Рио де Жанейро: „Първи си, Веля!” Трябва да изчакаме две години за да видим дали ще се случи.