Мнение на Боян Златарев във връзка с полемика Цанов – Стойчев

 
Здравейте, пиша от Испания. Не се занимавам с плуване от много време, но все още съм в треньорската професия.
 
Не съм прочел вашата статия, но погледнах отговора на колегата ви. Искам да кажа, че със сигурност има смисъл да се взима опит от най-развитата страна в плуването – САЩ. Трябва обаче да се погледнат нещата малко по от високо за да се разбере къде може да бъде направена промяната.
 
Кои са факторите, които определят добрите постижения в плуването? Среда, човешки ресурси, материална база, методика и развитие на методиката, професионализъм на треньорите. От всички тези фактори вие няма как да промените: средата (България си е България), човешките ресурси (населението е такава каквото е) и материалната база няма как да се промени драстично. От друга страна, за методиката и за професионализма на треньорите има какво да се направи. За мен, там трябва да е фокусът.
 
Ако изпратите 10 състезателя в САЩ за 1 година, може да се получи нещо, а може и да не се получи. Това, което би имало повече ефект е да се изпратят треньори, които да се обучават там. Ще го подкрепя с един пример. Когато бях в Дубай се записах на треньорски курс по плуване от Америкаската асоциация на треньорите и само за една седмица научихме повече неща от колкото в НСА за 4 години. За да бъда по-точен, научихме повече конкретни и практически неща за плуването. Не казвам, че треньорите в България са лоши, но в България няма установен начин по-който един треньор може да прогресира в знанията си или квалификацията си като треньор. Завършваш НСА и си треньор. Това е. Задънена улица. Разбира се има начин онлайн и чрез приятели да се добереш до някаква информация, но тази информация в повечето време е много фрагментирана и трудна за ползване.
 
За развитието на методиката. В България методиката се развива отново фрагментирано и в повечето случаи просто се преписват абзаци от бивши треньорски величия. Информацията обикновено служи за това някой да се покачи на по-горно академично стъпало от колкото да се представи чиста, семпла и лесна за разбиране методика, както за треньорите, така и за състезателите.
 
Тук ще дам и друг пример за САЩ. Преди време говорих с Мутата (Димитър Петров, първият ни световен шампион по плувен маратон), който работи в САЩ от доста години. Той каза, че най-голямата разлика между треньорското съсловие в САЩ и България е, че в САЩ, ако си треньор и отидеш при твой колега да попиташ „как постигнахте това?”, „Каква методика?”, „Какъв елемент от техниката?”… и т.н. то колегата ще ти каже открито как работи. Ти взимаш тази информация и я съпоставяш с това което ти вършиш и правиш нужните адаптации. След време колегата ти може да дойде с подобни въпроси и ти също помагаш. Това е споделяне на информация, която бута всички напред.
 
От друга страна, в България много от треньорите са във вражда, в повечето от случаите без дори да знаят защо и обменът на информация е на много по-ниско ниво. По-ниско ниво на информация означава по-ниско развитие за треньорите и от там естествено по-ниско ниво на цялото плуване. В България несподелянето на информация е много по-пагубно, заради малките човешки ресурси. Малък брой състезатели означава, че много малко треньори ще имат възможността да участват в развитието на висококачествени плувци и ако тази информация не се сподели, 99% от треньорите никога няма да стъпят на по-високо ниво.
 
Нека младите колеги да не ме разбират погрешно. Аз виждам много от колегите ми, които работят с много страст за плуването, но както аз казвам понякога за собствената си работа: „Работя много, но не съм сигурен, че постигам много”.
 
В завършек препоръките ми биха били:
 
1. На ниво федерация е добре да се започне програма с някой американски (може и австралийски) клуб (клубове) за обмен на информация. Много малко клубове биха отказали ако ги помолите за помощ.
 
2. Пак на ниво федерация да се развият или адаптират различни курсове за треньори по плуване, които прогресират от едно ниво на друго. В тази система за обучение могат да се възпитават идеите за споделяне на информация, което ще помогне на всички.
 
3. На лично ниво – свържете се с някой клуб в чужбина. Може да го направите и чрез някой от многото треньори, които работят там. Започнете обмен на информация. Започнете да споделяте тази информация с колегите си в България.
 
N.B.
Eто това е. Усещане ли мощта на водняците, усещате ли силата на медията на плувците? Не мълчание, а думи, не хули, а препоръки, не квалификации, а аргументи. След като и д-р Цанов публикува своите аргументи ще организираме историческо допитване във Фейса в групата на водняците. Моля, понеже вече ме питат – ще стане така. Просто напишете: За Цанов, За Стойчев. Моля, не обяснявайте кой какъв бил, омръзнало ни е от това. Дали сте за Цанов или сте за Стойчев – само това. Но след като д-р Цанов публикува своето мнение. Ще открием специално гласуване. ПБПС отново прави историята.      

 

Вашият коментар