Беше шумно. Всеки поддържаше своя фаворит. Камерите, прожекторите и телевизионният екип бяха в готовност. Имаше състезание. За най-добър готвач на ястие с ябълки. Наградата беше голяма.
Спонсорът обаче си имаше готов победител. На него дадоха кошницата с най-хубавите и узрели плодове. А на иначе най-добрият участник половината ябълки бяха изгнили. Всички затаиха дъх пред явната несправедливост. Мълчанието и напрежението сякаш придобиха материя и можеха да се видят във въздуха. Ощетеният състезател не загуби надежда. С хубавите ябълки сътвори божествен пай. Изряза изгнилата част от останалите и с нея направи пюре, с което нарисува на покривката икона. На Свети Георги Победоносец.
И спечели. Безапелационно. Под неистовите аплодисменти на публиката. Аплодисменти за истински способния състезател, запазил самообладание в най-тежкия момент и впрегнал цялата си воля и талант. Да сънуваш гнили ябълки вещае безплодни усилия. Днес те бяха за самозваните „победители” с куха и изгнила същност.
N.B.
Притча повлияна от великия Ботко Трендафилов (така пише авторката, която тренира при него и е на 15 години)