Ботко Трендафилов засега не споделя с Янчо Стойчев притчата за гнилите ябълки
Провокирани от текст и снимка в Групата „Плуване&Водна топка” във „Фейсбук” доста водняци ме питат каква е тази притча за гнилите ябълки, и каква е връзката между Ботко Трендафилов и автора на този текст.
Въпросите на нашите читатели не ме изненадват, но всички писали ми бъркат. Гнилите ябълки НЕ СА конкретни клубове, БФПС, плувци, треньори, родители, плувни събития или истории. Казано още по-разбираемо – гнилите ябълки не са някой, или нещо. Гнилите ябълки са гигантска и сложна метафора.
Забелязал съм, че човек като мине 55-60 години започва да говори по-друг начин, но не всеки. Примерно един на 1000 души след 60-ака започва да говори с притчи, но не само с притчи, разбира се, когато си купува хляб в магазина си го иска нормално, даже може и да наругае продавачката. Ботко Трендафилов е един от тях. Притчата е особен изказ, носи друга семантика, с притчи говорят избраните. Притчата показва, че човек е минал на друг етап от своето развитие и че е помъдрял. И още нещо, че той усеща, че смъртта не е вече зад девет била.
По начало притчата представлява кратък нравоучителен разказ с преносен смисъл. Най-великите притчи в историята са на Богочовека Иисус Христос. Те се намират в Новия завет и ги знаят почти всички. Лично на мен най ми харесва притчата за блудния син.
Притчата на Ботко Трендафилов за гнилите ябълки лично мен много ме учуди. Той ми я каза само на мен, не знам защо стана така и защо точно мен избра. Мислих върху нея 2-3 дена, като не съм сигурен, че я разбрах. Имам, естествено, своя интерпретация, но съм почти сигурен, че бъркам. При притчите е винаги и така, и онака.
Та това бих могъл да ви каже за притчата с гнилите ябълки. Може би пък вие някой ден ще разберете нещо повече за гнилите ябълки. Но не питайте Ботко. Няма да ви каже нищо за притчата. Вие трябва един ден да стигнете сами до нея. Ако изобщо стигнете обаче. Гнилите ябълки са сложно нещо.
N.B. 20:45 часа
Поради голям интерес към притчата за гнилите ябълки реших да пробвам нещо напълно необичайно. Всъщност и затова Първи български плувен сайт е толкова популярна медия.
Който иска и има кураж може да се пробва да напише собствена притча за гнилите ябълки. Имайте предвид обаче, че това е много, много висока топка. Не е задължително притчата да е свързана с плувните спортове или даже със спорта.
Ако успеете обаче ще се прочуете в нашите среди и творението ви ще бъде прочетено от минимум 12-13 000 човека. Никой друг не може да ви предложи такова нещо, само нашата медия.
Притчата ви за гнилите ябълки не трябва да надвишава 1000 знака с интервалите и не трябва да е анонимна. Притчата няма да бъде заплатена.
N.B. 22:15 часа
Ако напишете притчата ще се прочуете именно поради човешката психология. Сега всички водняци говорят единствено за притчата за гнилите ябълки защото е крайно необичайно и даже голяма част от нашите смятат всичко това за грандиозна глупост и/или безсмислица. Колкото нещо е по-необичайно, толкова повече привлича вниманието на хората. Ако напишете сериозна аналитична статия за българско плуване тя ще се прочете от не повече от 1500 човека например, но притчата за гнилите ябълки ще я видят, дори само от нездрав интерес, за да кажат, Цанов нещо е изперкал, поне 12-13 000 човека. Обаждат ми се даже хора, които не знаят какво е това бътерфлай и ме питат: “Иване, какви са тези гнили ябълки?“
Иначе нещата, както обикновено, са много по-сложни. Единици са тези, които наистина разбират за какво става дума. Изключително се радвам, че има все пак и такива водняци. В тях ми е надеждата.