Нина Рангелова подгря с рекорд за европейското първенство в Берлин
По време на VI издание на турнира „Бил Никсън”, провел се в Люисвил, щата Тексас, пловдивчанката стана първата българка със слизане под 26 секунди, след регистрира 25,81.
Предишният рекорд на Нина беше 26,01 от 2012 г.
През изминалите два дни бях на много интересно състезание близо до Далас. Плувах 50 м свободен стил като след първият полуден напред продължихме 32-ма, после 16-ма.
Накрая останахме осем състезателки на финал за голямата награда.
Аз и още трима плувци – членове на националните отбори на САЩ и Канада, участвахме като професионалисти.
Организаторите се бяха погрижили са всичко. Имахме си собствена стая, коридор в басейна само за нас, храна колкото за 20 души и през 30 мин. идваха да ни питат дали имаме нужда от нещо… Чак да ти стане неудобно!
И така… на финала на 50 м свободен стил успях да подобря рекорда на България, който поставих преди повече от 2 години.

Мартин Желев покри норматив на 50 м гръб в Сърбия с изравнен национален рекорд – 26,26.
Междувременно Мартин Желев покри норматив за европейското първенство в Берлин, изравнявайки собствения си рекорд на 50 м гръб.
На турнира в Белград състезателят на „Дамини ЛВ” (Сф) регистрира 26,26 и спечели титлата.
Нормативът за континенталния шампионат е 26,31.
В Белград постижението на Желев е четвърто по сила по таблицата на ФИНА – с 761 точки.
На европейското първенство в Дебрецен (23 май 2012) той за първи път плува 50 гръб за 26,26.
На финала той беше дисквалифициран, а силното му тръгване на стотака на 200 м гръб с 56,70 показва, че е гонил визата и там, финиширайки за – 2:12,25.

Студентът в Кънектикът стана втори, а на 200 м бруст се окичи със златото също с лично време – 2:17,70.
На 50 м бруст възпитаникът на Димитър Виденов и ПК „Люлин” отново е втори – 29,15.
България участва с национален тим и „Левски”.
Надпреварата е в календара на ЛЕН, но не е организирана от Сръбската федерация, а от Съюза по плуване на Белград.
П.С. – Иван Цанов
Нещо неприятно, свързано с българския плувен немукаятлък. Оказа се, че турнирът в Белград е бил излъчван на живо с картина в Интернет, но никой не е знаел. Всъщност знаели са малцина, но те не са уведомили десетки хиляди водняци. Докога, защо? Защо информацията продължава да се спотайва. Кой печели от това?