Във Варна нов басейн и стари нрави

д-р Лазаров пред стария закрит басейн във Варна
(средата на 70-те години на ХХ в.)
 
Днес е голям ден за плуването във Варна. След години на мъки и стенания, най-после водняците от черноморската ни столица разполагат със закрит плувен басейн, и то не къде да е, а на комплекс „Приморски“. Голям, наистина голям ден за варненското спортно плуване. Честито!
 
Има обаче и някои смущаващи обстоятелства.
 
Първо, защо не е поставена още с откриването паметна плоча на великия д-р Любен Лазаров, на когото е кръстен басейна, а това щяло да стане по-късно? Познавачите знаят кой е д-р Лазаров, но редовите варненци – не разполага с нито бит информация за него.
 
Кой е всъщност д-р Любен Лазаров? Най-общо казано, човек замесен от друго тесто – идеалист, бачкатор, интелигент, човек на дълга и на честа, с военна мундщровка, съвсем различен от днешните печалбари, плямпала, мързеливци и некадърници. Д-р Любен Лазаров е рентгенолог и специалист по кожни болести (изключителен професионалист като доктор) признат от всички негови колеги. Той е завършил висше военно училище. Участвал е във Втората световна война няколко месеца като военен. При него наистина дисциплината е желязна, като той не би изтърпял и секунда сегашните лигльовци, които се мотаят по басейните. Д-р Лазаров се родее с другите велики варненски треньори – Папата и Ламбо. Слава Богу, че кръстиха басейна на неговото име.  
  
Второ, чува се, че вече се водят явни и подмолни войни за часове и коридори – нищо ново под слънцето. Варненци вероятно ще се и изпокарат жестоко, но и това го е имало още по времето на д-р Лазаров, даже и по времето на Морския сговор. Тривиално. Да, басейнът е тренировъчен, но варненските клубове са много на брой, сега и още ще се нароят, надушили печалбата от обучение. 
 
Трето, отлично е, че Варна има нов покрит басейн , но такъв град има нужда от поне още 2-3 подобни комплекса, не отделни басейни. След време може би пък ще се получи.   
 
Дано все пак нещата потръгнат както трябва. Още един път честито и все по-високо билото, майстори!  

 

Вашият коментар