Българската плувна общност

 
В редакцията на Първи български плувен сайт бе получена странна молба – да дадем теоретична рамка на т.нар. Българска плувна общност. Наш читател от София е видял материал за т.нар. Американска разузнавателна общност и по аналогия ни пита –  съществува ли Българска плувна общност? Обърнахме се към Иван Цанов – водещ европейски експерт по плувни спортове и преподавател във ВУЗ по мениджмънт и сигурност – да даде своята гледна точка.
 
Структура
Да, Българска плувна общност (поне на теория) съществува. Тя се състои от ядро, полупериферия и периферия.  
 
Ядрото е съставено от БФПС (председател Георги Аврамчев – бивш плувец на Славия) и лицензираните български плувни клубове членове на БФПС – към момента те са 61. Към ядрото могат да бъдат причислени и национални плувни организации като Асоциация на българските плувци (председател Николай Кръстев – бивш плувец на Левски)  и с известна степен на условност Водноспасителната служба към Българския червен кръст (председател Теодора Томова – бивша плувкиня на ЦСКА). Най-важната структурна единица е БФПС. Към ядрото се числят около 5000 човека. Тук са непосредствено въвлечените в спортно-състезателна дейност.      
 
Полупериферията е доста пъстра и аморфна. В нея влизат родители на деца-плувци, любители – плувци (плуващи 1-2 пъти месечно, но не участващи в състезания), нелицензирани плувни и спортни клубове, които включват в предмета си на дейност спорта плуване, запалянковци на плуването и др. Експертно оценявам полупериферията на около 30-35 000 човека.
 
Периферията е най-разобщена, но и най-многобройна. На практика тук се включват всички българи, които могат да преплуват 20-30 метра без чужда помощ, както и хора, които гледат по телевизията или Интернет, дори веднъж годишно, какво и да е било плувно състезание. Твърдя, че периферията брои около 475-500 000 човека.  
 
Структури и личности-легенди
Български народен морски сговор – организацията създала и институционализирала българското спортно плуване (1923 г.).      
 
Теньо Георгиев – най-големият плувен ентусиаст за всички времена (30-те и 40-те години на ХХ век).
 
Алекси Алексиев (Папата) – вероятно най-ерудираният и обичан български треньор по плуване за всички времена (втора половина на ХХ век).
 
Панчо Гюрков – най-успешният български треньор за всички времена (втора половина на ХХ век).
 
Таня Богомилова – единствената българка олимпийска шампионка по плуване (1988).
 
Антоанета Френкева – единствената българка двукратна олимпийска медалистка (1988).
 
Петър Стойчев – най-големият плувец маратонец за всички времена (90-те години на ХХ век и 10-те години на ХХІ век).
 
Раждане, книги и медии
Съществува фундаментален и ожесточен спор за датата на раждането на българското спортно плуване. Едни смятат годината 1931 г. (балканиадата в София), други 18 май 1923 г. (създаването на БНМС). 1931 г. се поддържа от БФПС, а 1923 г. от кръга около Иван Цанов. Втората дата постепенно измества първата или поне я е разколебала.  
 
За сега няма написана „История на българското спортно плуване”. Няма кой да я напише и не могат да се намерят 5000 лева за издаването й.
 
Най-популярната плувна медия (на практика първата в историята) е Първи български плувен сайт създаден на 8 юни 2002 г. В момента единствената българска плувна медия от мейнстрийма с около 25 000 хита дневно. Главен редактор – Василен Димитров .    
 
Съществува и харесваното списание „Плуване&Водна топка” – излиза 3 пъти годишно. Главен редактор – Николай Кръстев.       

 

Корекция

Наш читател от Смолян ни направи забележка, че сме допуснали неточност. Теодора Томова вече две години не е директор на Дирекция Водно спасяване към НС на БЧК. На нейно място е Антон Налбантов, а тя е главен експерт.

Вашият коментар