Близо 400 плувци от 20 клуба ще участват на ХV международен турнир за подрастващи в памет на Стефан Попов-Замората. Надпреварата ще се състои този уикенд (9-и и 10-и ноември) на столичния басейн „Спартак”, а организатори са ОСК „Левски”, ПК „Левски” и БФПС.
Сърбия и БЮР Македония изпращат свои плувци, а родните клубове ще са над 20.
При момчетата ще се състезават родените между 1998 г. и 2003 г., а при момичетата между 1999 г. и 2004 г.
В събота първият старт ще бъде даден в 16:00 ч., а в неделя в 9:30 ч.
„Турнирът в памет на Замората традиционно, вече 15 години, е добра проверка в началото на сезона за подрастващите плувци. На състезанието обаче ще обърнем внимание и на ветераните на „Левски”, които ще бъдат наградени. Всъщност с този жест към тях ще бъде дадено началото на програмата „100 години Левски”, коментира пред Първи български плувен сайт зам.-председателят на ПК „Левски” Красимир Туманов.
На състезанието ще се продава новият брой на списание „Плуване & Водна топка”.
Великанът Стефан Попов-Замората
Иван Цанов
Стефан Попов-Замората е роден е на 14 март 1930 г. в София. Първи треньор му е легендарният Христофор Панайотов. Активната му състезателна кариера обхваща периода 1946-1958 г.
Замората е един от първите майстори на спорта по плуване у нас след учредяване на ЕРСК. Удостоен с това звание през 1953 г. Най-близкия до сърцето му стил е кроулът, а коронната му дисциплина е 1500 м св. стил.
През 1951 г. на басейн “Дианабад” в София става трикратен шампион на републиката на 200, 400 и 1500 м св. стил. Печели и плувни маратони на Черно море. През състезателния си период е последователно с емблемите на ФД „Раковски – ФК” и ОФД „Спартак”.
След като завършва висшето си образование (ВИФ „Г. Димитров”) от 1960 г. понася треньорския си кръст. Отначало е във ФД "Червено знаме”, после се връща в ОФД „Спартак” (1965 г.) до края на забележителната му треньорска кариера в „Левски – Спартак”. Подготвя огромен брой спортисти – плувци и невероятно число шампиони и рекордьори на България.
Сред най-ярките са непрежалимият Людмил Стоев (Есперансата), малкият му син Бранимир Попов (Малката Замора) и Димитър Петров (Мутата) – първият ни носител на Световната купа по плуване в открити води. Прави го през 1996-а, когато веригата не се провежда под егидата на Международната федерация по плувни спортове (ФИНА).
Спомен за Замората
Иван Цанов
Звучи като щампа, но си е самата истина – след смъртта си Стефан Попов (Замората) се превърна в мит. Даже напълно непознати хора например след като разберат, че съм плувец ми викат: „Ей, имаше един от вашите – Замората, голяма работа беше!”. Бил съм свидетел и на комични ситуации, когато „очевидци” и „присъствали” са ми обяснявали какво били преживели със Замората, без да знаят, че аз го познавам отблизо, дори в детайли, а те направо си фантазират. Не им развалях хатъра защото знаех и знам, че Замората е мит и такъв трябва да си остане. Той е мит, и знаме, и легенда.
По-интересният въпрос е – защо стана така? Защо по-големи и по-успешни от него треньори потънаха напълно в реката на забравата, а той смъртникът е по-разпознаваем от някои крачещи по грешната земя, все едно е окъпан в живата вода от приказките? Давам моята гледна точка, но подкрепена с лични примери.
Основната причина е, че Стефан Попов притежаваше уникална харизма. Харизмата е психологически, човешки, културен феномен. Тя трудно се обяснява, тя се чувства. Това е нещо подобно, когато влезнеш в стая с куп сприхави и намусени чиновници и интуитивно се насочващ към този, когото смятащ че ще ти свърши работата, а няма да те наругае и изгони за след седмица.
Не може да няма харизма човекът, който ти казва след тренировка: „ИЦ-о (моя милост), пийнете с Бранко (сина му Бранимир Попов) по едно Роше (хапче с витамини на фирмата La Roche).”
Не може да няма харизма човекът, който е главно действащо лице в следната ситуация. Има останал само един купон за стол, а двама изгладнели кандидати след тренировка. Замето протяга два пръста към единия и му вика: „Емо, тегли!”. Естествено е, че който и пръст да избереше плувецът, то той нямаше да напълни стомаха си.
Не може да няма харизма човекът, който стоеше като античен войн на открития басейн „Спартак” при минус 12 градуса за да мери петдесетаци. Ясно е, че другите му се подиграваха и сгушени на топло пиеха чай с ром. Да де, ама днес тях никой не ги помни, помнят Замората.
Не може да няма харизма човекът, който е готов да си събуе обувките за да се придвижите от хотел „Хемус” до басейна защото първата крачка по леда чупи пръст, а втората те праща в „Пирогов”.
Мога много да продължа, но и това стига. Стефан Попов (Замората) като всеки човек си имаше и добри и лоши страни, и категорично не беше ангел. Най-важното обаче е друго – той остана в сърцата и умовете на стотици хиляди (не преувеличавам) като мит на българското спортно плуване.
Дали събралите се в негова чест на юбилейния ХV-ти турнир „Замората” този уикенд (9-10 ноември 2013 г.) ще осъзнаят, че той беше мит, защото днес, за жалост, митове в българското спортно плуване няма.
По това се различава заморовското време от сегашното…