В края на 1992 г. Иван Цанов (тогава напълно неизвестен) публикува малка книжка с разкази за плувния спорт под заглавие „Финалистите и финала”. През 2013 г. за тази книжка не знае вече никой, а и тя е изключителна библиографска рядкост. Поради тази причина Първи български плувен сайт представя първия разказ на бившия главен редактор на медията под надслов „Двадесет градуса по Целзий”. Лицата и събитията в разказите са измислени – това е художествена литература. В зависимост от отзива на нашите читатели ще преценим какво да правим. Ако се прояви интерес ще продължим с другите три разкази на Цанов. Това са „Тренировката”, „1500 м свободен стил” и „Финалистите и финала”. Ако няма интерес – няма да ги публикуваме.
ДВАДЕСЕТ ГРАДУСА ПО ЦЕЛЗИЙ
Иван Цанов
Водата бе дяволски студена, а и подухваше леден вятър. Крайниците на момчетата в басейна започнаха да се вкочанясват. Устните на Кирчо посиняха, а ченето му затрака като пишеща машина.
Треньорът обаче беше немилостив. Имаше да си връща на отбора за много неща. За това например, че преди няколко дни бе задрямал зад един вестник, седейки на жълтата пейка досами първи коридор, вследствие на жежкото слънце и умората, и някой от питомците му беше излязъл от водата и бе драснал клечка кибрит в долния ляв ъгъл на хартията. Добре, че се събуди навреме. Ах, само да знаеше кой е! Главичката му щеше да откъсне! Снощи пък, ги беше спипал около 11 часа да се натискат в стаята с момичета, при това бяха задигнали и отпиваха от бутилката с ракия, която бе купил с оскъдната си заплата, и си мислеше, че я е тикнал на сигурно място.
Всъщност той бе благ човек, но трябваше да покаже на тия пубери, кой е господаря. А и се задаваше републиканското: точки, медали, класиране, пари.
Правеше се, че не забелязва как треперят момчетата му и поскаше непрекъснато от френското грозде, което растеше наоколо. Човекът с хронометъра на врата усети, че непослушниците са свършили серията и, подавайки се между два храст, кресна:
– Шест по четиристотин кроул в пет и трийсет. Тръгвай!
Седмината плувци се бяха вкупчили около една ръждясала тръба, от която се процеждаше тънка струйка топла вода, но това надали помагаше. Във вледенените мозъци на състезателите отекваха само ужасни проклятия към треньора и хората, които не бяха затоплили водата.
– Тръгвай!!!
Пилето накрая не издържа и изстена:
– Тр-р-ренер, водата е адски ст-ст-студена! Сигурно е п-п-под двайсе градуса.
Треньорът беше поставен натясно. Как да реагира?
От една страна виждаше, че момчетата му този път не симулират и също бе твърде възможно да се оплачат на функционера, че се отнася зле с тях, а хрускащият френското грозде не искаше да си има неприятности с него. Не бе за пренебрегване и обстоятелството, че плувците можеха да се простудят и – край на надеждите за премия, а жена му го врънкаше от няколко месеца да я заведе някъде на курорт след състезанието.
От друга страна пък, не искаше да отстъпва и да показва мекушавост.
– Добре, ако е под двайсет излизате, ако е над двайсе, че блъскате докато на мен ми е кеф!
Разбира се, че най-дребният и най-малкият, с удари в корема и гърдите, бе изстрелян да търси термометър. В отбора властваха железни правила и съществуваше йерархия. Големите тероризираха по-малките, и ги използваха като слуги, но също така защитаваха и помагаха на дребосъците, а от време на време им даваха даже да зяпат секс-списания.
Кирчо тичаше като подгонен от сатаната и се набута в първото изпречило му се помещение, където четирима розовобузести и трътлести юначаги люскаха белот.
– Т-т-термометър!
Един от картаджиите, който току-що бе изцакал асо пика със седмак каро, посочи с мръсния си показалец стената зад гърба си. Дребничкият грабна очукания термометър, затича се обратно и цамбурна в басейна.
– Гмурваш се на най-дълбокото място и седиш докато ти кажем. Мисли му, ако е над двайсе! – изръмжа тарторът с прякор Кълвача.
Кирчо пое дълбоко кислород и изпълни заповедта. Вече почти се бе задушил, защото големите бяха стъпили с крака върху гърба му, когато те прецениха, че могат да го пуснат на повърхността на водата.
– А-а-а! – пое спасителна доза въздух полуумрялото момче, стиснало във вледенените си пръсти скъпоценния измервателен уред.
Кълвача изтръгна със сила термометър от ръката на най-малкия и замалко а-ха да колабира – стрелката се беше заковала точно на двайсет градуса. Все пак тарторът се окопити и изрече:
– Деветнайсет цяло и девет!
Треньорът на свой ред взе термометъра от треперещата ръка на Кълвача и дълго го разглежда. Момчетата замряха, а едно от по-малките зациври.
– Двайсет цяло и една десета! – отсече любителят на френското грозде.
– Деветнайсет цяло и девет! – вкупом изреваха от водата.
– Двайсет цяло и една десета!
– Деветнайсет цяло и девет!
– Излизайте, глупаци такива!